В болницата

269 19 0
                                    

* Гледна точка на Бела *

Събудих се в прегръдките на Баек . Погледнах часовника и ми се искаше да се гръмна . Закъснявах за работа . Веднага скочих от леглото .

- БАЕК СТАВАЙ !! ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ И ТИ АКО СЕ МОТАЕШ .

Аз съм сестра и попринцип трябва да сме в болницата по-рано от докторите .
Баек само измрънка нещо и се зави . Докато аз търчах из стаите се спънах и паднах . Оххххх защо на мен . Станах ,обух се и излязох . Взех си такси и казах на шофьора по най-бързия начин да ме закара до болницата . След като стигнахме аз му платих и започнах да тичам . Отидох в съблекалнята и се преоблякох . Имах пациенти и трябваше да отида и да ги проверя . На това място мога да разчитам само на двама човека - Баек и Сехун . Сехун е стажант и е по-малък от мен .Но е доста умен и зрял за възрастта си .

- Бела как беше годишнината . Баек ми каза да наглася леглото . Сигурен съм , че кварталът не е спал от вас двамата .

Ударих го по рамото .

- Сехун млъквай , нааработа сме , а и ти си на изпитателен срок .

- Ха ха това няма значение тук има само пациенти , които спят .

- Добре умнико погрижи ли се за родилката от стая 204 ?

- Да разбира се , не съм се мотал цял ден като теб .

- Ама ти си простиш боя .

- Защо си проси боя ?

Обърнах се и Баек ме прегърна .

- Какво пак направи бе Сехуне ?

- Ааа нищо ,нищо тя така си говори .

- Е аз ви оставям , че имам да си проверявам пациенти .

Целунах Баек и влязох в стаята , а Сехун влезе след мен . Застана пред леглото и ме слушаше какво трябва да направи сега.

Изведнъж телефона ми звънна , бяха от спешното

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.


Изведнъж телефона ми звънна , бяха от спешното.  Вдигнах .

- Имаме пациент , претърпял е катастрофа , бързо ела.

Затичах се по коридора .  Излязох да чакам линейката . Тя дойде и се втурнах да изкарам пациента . Беше младо момче , може би колкото мен , красив , с черна коса . Имаше кръв по цялата му бяла тениска .

 Имаше кръв по цялата му бяла тениска

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Веднага го вкарахме в операционната . След тежка тричасова операция го стабилизирахме . Излязох отвън и там чакаше едно момиче , попринцип хората плачат и викат , но момичето си гледаше нещо на телефона . Когато ме видя стана и се приближи . Не изглеждаше притеснена .

- Здравейте . Как е той .

- Мога ли да ви попитам каква сте му ?

- Гадже .

- Разбирам. Ами стабилизирахме го , ако искате можете да изчакате и да го видите .

- Не благодаря , предайте му , че съм била тук , но са ме извикали .

- Разбира се .

Обърна се и излезе . Колко странно гадже има това момче . Както й да е. Взехме телефона му и се обадихме на родителите му , обеснихме им всичко и те казаха , че веднага ще дойдат . Преместихме го в стая . През вратата на болницата влезе една жена с много скъпи дрехи и бижута . След нея влезе и един мъж в костюм . Аз бях застанала зад рецепцията и си говореха със Сехун и рецепционистката .
Жената се приближи и каза :

- Аз съм майката на Джеон Джънгкук , бихте ли ми показали стаята му .

Аз се изправих .

- Здравейте аз съм сестрата , която се грижи за него . Елате след мен ще ви заведа .

Качихме се в асансьора и отидохме на втория етаж . Застанахме пред вратата и жената проговори. 

- Моля ви преместете го във ВИП стая .

Усмихнах се и кимнах . Жената беше много притеснена , щеше да заплаче . Аз казах на мъжа , че слизам да оправя документите , за да го преместим във ВИП стая . Той само кимна и влезе.

Your love saved me . Let me returd the favour . Onde histórias criam vida. Descubra agora