* Гледна точка на Бела *
Събудих се в прегръдките на Баек . Погледнах часовника и ми се искаше да се гръмна . Закъснявах за работа . Веднага скочих от леглото .
- БАЕК СТАВАЙ !! ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ И ТИ АКО СЕ МОТАЕШ .
Аз съм сестра и попринцип трябва да сме в болницата по-рано от докторите .
Баек само измрънка нещо и се зави . Докато аз търчах из стаите се спънах и паднах . Оххххх защо на мен . Станах ,обух се и излязох . Взех си такси и казах на шофьора по най-бързия начин да ме закара до болницата . След като стигнахме аз му платих и започнах да тичам . Отидох в съблекалнята и се преоблякох . Имах пациенти и трябваше да отида и да ги проверя . На това място мога да разчитам само на двама човека - Баек и Сехун . Сехун е стажант и е по-малък от мен .Но е доста умен и зрял за възрастта си .- Бела как беше годишнината . Баек ми каза да наглася леглото . Сигурен съм , че кварталът не е спал от вас двамата .
Ударих го по рамото .
- Сехун млъквай , нааработа сме , а и ти си на изпитателен срок .
- Ха ха това няма значение тук има само пациенти , които спят .
- Добре умнико погрижи ли се за родилката от стая 204 ?
- Да разбира се , не съм се мотал цял ден като теб .
- Ама ти си простиш боя .
- Защо си проси боя ?
Обърнах се и Баек ме прегърна .
- Какво пак направи бе Сехуне ?
- Ааа нищо ,нищо тя така си говори .
- Е аз ви оставям , че имам да си проверявам пациенти .
Целунах Баек и влязох в стаята , а Сехун влезе след мен . Застана пред леглото и ме слушаше какво трябва да направи сега.
Изведнъж телефона ми звънна , бяха от спешното. Вдигнах .- Имаме пациент , претърпял е катастрофа , бързо ела.
Затичах се по коридора . Излязох да чакам линейката . Тя дойде и се втурнах да изкарам пациента . Беше младо момче , може би колкото мен , красив , с черна коса . Имаше кръв по цялата му бяла тениска .
Веднага го вкарахме в операционната . След тежка тричасова операция го стабилизирахме . Излязох отвън и там чакаше едно момиче , попринцип хората плачат и викат , но момичето си гледаше нещо на телефона . Когато ме видя стана и се приближи . Не изглеждаше притеснена .
- Здравейте . Как е той .
- Мога ли да ви попитам каква сте му ?
- Гадже .
- Разбирам. Ами стабилизирахме го , ако искате можете да изчакате и да го видите .
- Не благодаря , предайте му , че съм била тук , но са ме извикали .
- Разбира се .
Обърна се и излезе . Колко странно гадже има това момче . Както й да е. Взехме телефона му и се обадихме на родителите му , обеснихме им всичко и те казаха , че веднага ще дойдат . Преместихме го в стая . През вратата на болницата влезе една жена с много скъпи дрехи и бижута . След нея влезе и един мъж в костюм . Аз бях застанала зад рецепцията и си говореха със Сехун и рецепционистката .
Жената се приближи и каза :- Аз съм майката на Джеон Джънгкук , бихте ли ми показали стаята му .
Аз се изправих .
- Здравейте аз съм сестрата , която се грижи за него . Елате след мен ще ви заведа .
Качихме се в асансьора и отидохме на втория етаж . Застанахме пред вратата и жената проговори.
- Моля ви преместете го във ВИП стая .
Усмихнах се и кимнах . Жената беше много притеснена , щеше да заплаче . Аз казах на мъжа , че слизам да оправя документите , за да го преместим във ВИП стая . Той само кимна и влезе.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Your love saved me . Let me returd the favour .
FanficДжънгкук е щастлив с известното си гадже , но дали ще бъда завинаги така ? Ще разберете , ако прочетете ! ❤😘😉 28.10.2017-82 in fanfiction