Една обикновена среща и една необикновена любов💋

Прости ми!

Гледна точка на Крис:

Прибрах се вкъщи и веднага влязах в банята. Не мога да се понасям. Как можах да изневеря на Джей? Аз съм отвратителен човек! Тези мисли нахлуха в главата ми веднага,след като изтрезнях. Влязах да се къпя и на вратата се почука. Беше гласът на Джей. Поиска да влезе,но аз си замълчах. Когато гласът утихна спрях душа и увих голото си тяло в кърпата. Отключих тихо вратата и се намъкнах в стаята. Там обаче беше Джей и ме чакаше.
Джей: Защо не ми отговори? Още ли ми се сърдиш за онази прегръдка?
—Не...,но...
Джей: Оо,Крис,толкова много се радвам,че вече не ми се сърдиш. Не мога да повярвам!
—Джей спри!
Джей: Какво има?
—Трябва да ти кажа нещо!
Джей: Какво има скъпи.—каза и се хвърли на врата ми.
—Онази нощ...когато те видях...да прегръщаш Кам...аз...отидох...в един бар...там пих уиски...имаше една жена...даде ми нещо...незнам какво беше! Натика ме в някаква стаичка и...това е единственото,което си спомням.
Джей: Каква е тази жена Крис?
—И аз не разбрах...просто...просто...ПРЕСПАХ С НЕЯ МАМКА МУ! Съжалявам Джей,аз не те заслужавам...знам...
Джей ми удари плесница и излезе разплакана,оставяйки вратата затръшната след себе си.
—МАМКА МУ! Сега какво ще правя? Как ще я спечеля отново? Та аз все още я обичам и не съм искал това да се случи по дяволите!

Гледна точка на Джей:

След тези думи на Крис всичко ми стана ясно. Поредният глупак,който ми изневерява. Поредното момче,което ме наранява,поредното момче,което уж беше свестно и добро. Уж не бил женкар,повярвах му. Всички мъже са еднакви! Боклуци! Отидох в парка и звъннах на Сара:

Разговор:

Сара: Ало слънце. Какво става? Как си?
—Никак не съм добре Сара.—казвах хлипайки.
Сара: Защо? Какво е станало? Да не е нещо с Кей?
—Не,слава богу,че не е свързано с нея,НО...разделих се с Крис.
Сара: КАКВО? Защо? Как така? Какво стана?
—Изневерил ми е естествено. Винаги така става. Вече не мога да повярвам,че всички мъже ме предават. Толкова ли съм противна?
Сара: Разбира се,че не си противна. Те са тези,които са противни. И глупави! Къде си? Ще дойда при теб!
—В парка,в градинките,до онова кафене.
Сара: До 20 минути съм при теб.
—Добре. Доскоро.
Сара: До после. Обичкам те!

Край на разговора.

Гледна точка на Кам:

Отидох в болницата и дадах нужните пари за операцията. Дано Кей и бебето да се оправят.
Лекарите: Камерън Далас,положението е много специфично,понеже бебето е много крехко все още и може да не успее да издържи. Бъдете готов за всичко!
—Ще уживеят. Вярвам в това! Кога започва операцията?
Лекарите: Вмомента приготвят госпожицата. След 10 минути операцията ще започне.
—Аз тук ли да изчакам?
Лекарите: Разбира се господине.
Седнах на столовете пред чакалнята и след време вратата се отвори. Две лекарки носеха на носилка моята Кей. Станах и се приближих към нея.
—Кей,знам,че ме чуваш! Ти ще се оправиш. И ти,и бебето ще сте добре. Обичам те любов моя! Изкрещях го в последния миг и се опрях на стената. Плъзнах се надолу,докато не седнах на земята. Гледах как отнасят Кей,докато вратата не се затвори пред очите ми. Времето течеше бавно. Секундите ми се струваха като минути,минутите като часове,а часовете като дни,дните като седмици,седмиците като месеци,месеците като години... Стоях и стоях на студения хлъзгав под пред операционната и се молех на бог моята любов да уживее,и тя,и бебето. Реших да звънна на Шон,Сара,Крис и Джей,за да дойдат за подкрепа. Вече бяха изминали 3 часа от началото на операцията. Часът беше 13:38. Първо звъннах на Шон.

Разговор:

Шон: Как е брат?
—Ще се побъркам честно. По—бързо идвай в болницата,че ще откача. Ела за подкрепа моля те!
Шон: Нямаш проблеми братле. След 10 минути съм при теб.
—Благодаря ти брат. До после.
Шон: Чао братле.

Край на разговора.

След това звъннах на Крис:

Крис: Кажи по—бързо!
—Ела в болницата. Операцията започна.
Крис: Нужно ли е?
—Да,искам да си до мен.
Крис: Съжалявам,скарах се с Джей и изобщо не ми е до това.
—Защо се скарахте?
Крис: Не ми се говори за това. Като се прибереш ще ти обесня и ще те помоля за съвет.
—Ок. Чао
Крис: Чао.

Край на разговора.

Гледна точка на Сара:

Бях в парка и си говорех с Джей,докато Кам ми звънна да отидем в болницата понеже операцията е започнала. Скочихме с Джей и първо отидохме до вкъщи,защото тя искаше да се преоблече. Затичахме се натам и когато стигнахме тя се преоблече с това:

Аз се преоблякох с това:

И тръгнахме към болницата. Пристигнахме и прегърнахме Кам.
—От колко време е в операция?
Кам: Вече почти 4 часа.
Джей: Май положението е сериозно?
Кам: Бебето е много чувствително в тази база и ще бъде трудно за лекарите да направят тази операция.
—Ясно.
Седнахме и зачакахме,а Кам не спираше да се върти в кръг и да подскача от яд.
Исках само всичко да свърши по—бързо и всички да са добре...
——————————————————
Следва продължение... Надявам се да ви хареса. #драми. Обичам вии!😉