Една обикновена среща и една необикновена любов💋

Страх ме е...?...

Гледна точка на Джей:

Продължавах да ровя из лаптопа и когато ми писна станах и се запътих към кухнята. Ожаднях и ми се допи нещо студено и полезно. Да не говорим,че навън е +28 градуса😂. Така,реших да си направя това:

А именно смути от червена боровинка. Сложих му 3 бучки лед и седнах в хола да си пусна телевизия.
Загледах се по програмата "TLC".

Гледна точка на Кей:

Огладнях и реших да си направя нещо леко и полезно,защото след това имах уговорка да изляза с Кам в парка на кафе. Да,не го бях споменавала,но си говорихме по скайп от компютъра за това,което се случи снощи и му казах защо сме ги оставили на сутринта и се уговорихме в 16:00 часа да се чакаме в парка. Та влязох в кухнята и реших да си направя йогурт с кисело мляко и ягоди:

Седнах при Джей да гледаме заедно там някакво си нейно смотано предаване и си дояждах йогурта.
Тя ме попита:

-Днес имаш ли излизане,защото исках да се поразходим из центъра,а може и в мола?
-Да,уговорих се по скайп с Кам в 16:00 часа да се чакаме в парка и да ходим на кафе. Проблем ли е?
-Не,разбира се,но кога успя пък и ти?
-Ами,докато ти 2 часа не излизаше от стаята си,незнайно защо нямаше какво да правя и реших да се изясня с него.
-Добре,но поне утре следобед става ли да отидем до мола? Ей така,по женски. И без това отдавна не съм си купувала нови дрехи и нямам бански,а лятото идва.
-Супер става,но като се замисля и аз нямам бански.
-Ами добре тогава. Ти кога ще си дойдеш?
-Ами незнам,може би към 19:00 часа,ако не ходим някъде другаде освен в парка да се поразходим и на кафе да пием нещо.
-Еми тогава ще наготвя вечерята.
-Ок.

Край на разговора.

Гледна точка на Кей:

Доядох си йогурта и се качих горе,за да се преоблека. Избрах си това:

Часът беше 15:30. Трябваше бързо да се оправя и да тръгвам. Изправих си косата,гримирах се и бях готова за 20 минути. Боже,имах 10 минути да стигна до парка! Е,какво пък? И без това сме момичета. На среща с момче е удачно винаги да се закъснява.
Та взех си ключовете,парите,телефона и банковите карти,сложих ги в една малка,черна чантичка и тръгнах от нас.
----След 10 минути:---
Видях Кам на една пейка до фонтаните да ме чака. Изтичах незабележимо иззад него и увих ръце около врата му.
-Познай кой е?
-Как да забравя?😀
-Здрасти скъпи.
Целунах го и го прегърнах.
-Здравей прасковке моя.
Каза той и ме сложи да седна в скута му,като ме преобърна с лице към него.
-Как сме днес?-попита той.
-Супер,но денят ми мина малко скучно без теб,като изключим сутринта.😉
Той се усмихна мазно и ме целуна.
Аз задълбочих целувката и не,не ме интересуваше,че около нас е парка и е пълно с хора по улиците и пейките.
Така де,поцелувахме се малко и той ми предложи да отидем до кафе бара до мола. Съгласих се и тръгнахме натам.
----След 5 минути:----
Влезнахме вътре и се настанихме на една маса. Избрахме си нещо от менюто и зачакахме сервитьорката. След 2 3 минути тя дойде.
-Какво ще обичате?
-За мен една кола-каза Кам.
-За мен едно бяло фрапе-казах аз.
Сервитьорката кимна в знак на съгласие и след 5 минути донесе поръчките.

Гледна точка на Кам:

-Вчера хареса ли ти всичко?
-Да,разбира се. Никога досега не бях спала под звездите,и то с любим човек.😀
-Радвам се.😘

Гледна точка на Кей:

Говорихме си за вчера и за още много други неща и така,докато не си изпихме напитките.
После Кам ми предложи да тръгваме,защото му излязла някаква работа и нямало да може да ме изпрати,а после щяло да се стъмни. Аз се съгласих. Целунах го и ме изпрати до входа на кафенето.

Кам:

-Не ми се сърдиш,затова,че не мога да те изпратя нали?
-Разбира се,че не. Все пак и без това живея на 10 минути от тук. Няма смисъл да се разкарваш излишно и без това още не е тъмно.
-Добре,супер прасковке,хайде до скоро.
-До скоро Кам.
Целунахме се и тръгнахме.
Продължих по пътя,по който тръгнах,но имаше табела,че е затворено,поради наводнена канализация и трябваше да мина по доста по-дълъг път и щях да стигна до нас поне за 30 минути.
Вървях,вървях и започна да се стъмва. Малко се изплаших,защото рядко минавам покрай изоставени къщи и общо взето по този път,но нямаше как.
Часът вече беше 19:37 и беше доста тъмничко. Реших да пиша на Кам да ме вземе отнякъде,но в последствие се отказах понеже имаше работа. Изведнъж едра сянка се надвеси над мен. Вдигнах плахо главата си и видях...
------------------
Следва продължение... Това е новата ми глава. Получи се една от най-интересните до момента. Надявам се да ви хареса. Съжелявам,ако има грешки. До следващата част. Обичам вии!😍