Една обикновена среща и една необикновена любов💋

По пътя за летището:

Гледна точка на Кей:

...Сара разряза тортата и премина през горният ѝ слой с пръста си,докато не обра половината сметана. Насочи ”сметановият си пръст” към мен и ме накара да го оближа. Аз го направих и се целунах с Кам по устните. Той задълбочи целувката и прехапа долната ми устна накрая. Аз издадох звук от удоволствие,а той имаше останала сметана отстрани до устните си. Засмях се и облизах изцапаното място и той ме стисна за задника.
Часът беше 7:02 и имахме много време. Сара постави набързо тората в чинии и си хапнахме. След като приключихме пуснах съдомялната и всеки взе куфарите си.
—Хора,искам много да Ви благодаря за тази хубава изненада. Всичко беше уникално красиво! Много Ви обичам и Ви искам и занапред в живота си!—последва обща прегръдка след тези думи.
Шон: Винаги можеш да разчиташ на нас...
Джей: В трудни моменти...
Крис: Да...
Сара: Когато имаш нужда...
Кам: От мен.—засмяхме се.
Заключих входната врата и се качих в колата на Кам. Сара в колата на Шон,а Джей в колата на Крис. Както се казва ”всяка жаба да си знае гьола”😉. Потеглихме...

Разговор по пътя между Кам и Кей:

—Камерън,толкова много рози...не бях виждала през живота си!
Кам: И бележки...—отново се засмяхме.
—Не,сериозна съм! Много ти благодаря за всичко. Обичам те!
Кам: Аз също любов!!

Край на разговора.

Гледна точка на Кам:

Когато пристигнахме на летището казах на Сара,Джей,Крис и Шон да забаламосат Кей,докато аз отида до главната станция,за да уредя поредната изненада за Кей. Те се съгласиха и веднага щом Кей излезе от колата те дотърчаха и я отведоха,за да разгледат наоколо. Тя се обърна към мен,но и направих знак да отиде. Продължиха по пътя си и когато ги видях близо до самолета изтърчах до главната станция и помолих дежурната жена да ми даде микрофона,за да кажа нещо,свързано с рожденния ден на приятелката си.

Гледна точка на Кей:

—Хора,какво правим тук? Къде отиде Кам?
Сара: Спокойно,той ще дойде,а ние сега трябва да изчакаме тук по негова наредба.
—Охх,добре де.
Джей: Успокой се,ей сега ще дойде.
В този момент чух гласът на Кам по главната радио—станция.
Кам: Кейли Стоун,моя любов. Ти си моето съкровище и искам да знаеш,че те обичах в предишните си животи,обичах те сега,и винаги,ще продължа да те обичам! Честит рожден ден бебче!
След тези думи се разплаках. Видях Кам да се подава от далечината и се затичах с билетите в ръка към него. Прегърнах го толкова силно,че той падна по гръб на земята,а аз буквално паднах върху него. Чувах смеещите се наши приятели иззад гърба си и малко се изчервих.
Кам: Толкова много те обичам! Никога няма да те изоставя!
—И аз те обичам любов моя—затегнах прегръдката.
Кам: Д—добре,н—но с—сега щ—ще ме п—пуснеш—ш л—ли,з—защот—то с—се з—задуш—шавам!
Отпуснах хватката си.
—Как така се задушаваш?
Кам: Ще ме удушиш от стискане любов.
Станах от Кам и хванах ръката му. Засмяхме се и затупахме дрехите си от мръсната земя. Чухме говорителя по радио—станцията,който казваше,че самолета ни излита след 2 минути и се затичахме към останалите,за да се качваме.

Гледна точка на Сара:

Кей и Кам се върнаха и се качихме в самолета. Вътре имаше двама пилоти и една стюардеса. Всички бяха насядали и ни гледаха,сякаш са чакали до момента само нас. Подхилквахме се тайничко и си седнахме по местата. Самолетът излетя веднага. Аз седях до Шон,зад нас бяха Джей и Крис,а най—отзад бяха Кам и Кей.

Гледна точка на Шон:

—Извинете госпожо,но колко време ще продължи полета?—попитах стюардесата до отсрещното крило на самолета.
Тя се приближи към мен и с усмивка на лице каза:
Тя: До 4 часа ще сме там,господине.
—Моля,как 4 часа?
Тя: Толкова е дълъг пътя,господине.
Сара: Шон,защо си толкова притеснен?
—Имам страх от височини!
Сара: Тогава защо в колата мрънкаше толкова много,че искаш да седиш до прозореца?
—Защото...ами незнам...ОСТАВИ МЕ!...

Гледна точка на Кам:

С Кей се натискахме в самолета по време на полета и някаква дядка,която седеше зад нас се провикваше да спрем да се мляскаме пред очите му. Изнервих се и му забих един юмрук,а ченето му падна на земята. Стюардесата дойде и измести дядката,а той крачеше с бастуна си до отсрещната седалка обиждайки ни,а ние с Кей се смяхме и целувахме нежно едновременно... а преждевременно дядката си забрави зъбите под седалката на Кей. Не че тя я използва😉.
——————————————————
Следва продължение... Надявам се да Ви хареса. Тази част отново е създадена с цел хумор от страна на читателите. Обичам вии!🅾🅱