Една обикновена среща и една необикновена любов💋

Не! Има надежда:

Гледна точка на Кам:

След като филма свърши се качихме по стаите си. Шон се качи нагоре по стълбите,като държеше Сара през бедрата,а тя се целуваше страстно с него. Затръшнаха вратата след себе си и заключиха. С Джей се засмяхме,но видях,че не ѝ стана приятно от този факт. Реших да си поговоря с нея.
—Джей какво става с теб?
Джей: Няма нищо Кам...просто...няма значение!
—Виждам,че си унила. Не можеш да ме излъжеш. По—добре ми кажи какво ти има.
Джей: Ох,добре. Ще ти кажа.
Просто се разделих с Крис и съм нервна.
—Как така? Защо се скарахте? Сега той къде е?
Джей: Той ми изневери. Много просто. Изобщо не ми пука къде е и как е. Не искам да го виждам повече!
—Чакай,чакай,чакай... Изневерил ли каза? Нее...това не е възможно! Крис не е женкар. Камоли да си има гадже и да ѝ изневерява. Има нещо гнило Джей. Сигурен съм.
Джей: За жалост всички са еднакви.—казах и затръшнах вратата след себе си.
Влезнах в банята и си взех душ. Нямам търпение за утре. Все пак утре ще видя любовта ми. Пльоснах се на леглото си и заспах.

Гледна точка на Джей:

Мисълта за Крис и думите на Кам ме изгарят отвътре. Не спрях да се въртя в леглото си и накрая реших да пиша на Крис. Часът беше 12:48.

Разговорът:

—Крис,притеснявам се за теб. Къде си? Как си? Защо си тръгна?
(Той веднага видя съобщението ми и започна да пише...).
Крис: Радвам се,че ми писа бейби. Добре съм,не се притеснявай. Нямаше как да не си тръгна. Ти не искаше да ме погледнеш. Затова не исках да съм ти в тежест. Искаш ли ме в живота си изобщо? Няма значение къде съм. Важното е,че не съм до теб! Обичам те,но явно ти мен не. На ръба на пропастта съм. Ще умра,НО заради теб скъпа моя.
След като прочетох съобщението сълзи се стекоха от очите ми. Не мога да повярвам,че той толкова съжалява.
—Не говори така. Вместо да умреш като страхливец заради мен,по—добре живей като герой,заради мен! Аз също те обичам и не мога да живея без теб. Кажи ми къде си.
Крис: Казах ти,че няма значение къде съм. Важното е,че умирам. Давам ти 4 дни,ако дотогава мислиш,че ме искаш в живота си ми звънни. Чао...
—Почакай Крис. Аз те обичам. Казвам ти го сега,защото искам сега да се върнеш при мен. Да ме прегърнеш отново. Отново да целуваш коремчето ми. Отново да сливаш устните си с моите. Отново да ме топлиш с прегръдките си в студените нощи. Просто...просто се върни Крис.

Край на съобщението.

————На сутринта:————

Гледна точка на Кам:

Събудих се в 8:49. Станах и се облякох. Запалих колата и с бясна скорост отпраших за болницата. Има 3 дни до рожденния ден на Кей и ще направя всичко възможно,за да я изпишат утре. Пристигнах и се качих към стаята,в която е настанена. Тя беше дошла в съзнание. Взираше се в тавана,но когато чу вратата се обърна. Главата ѝ беше обвързана с бинтове. Ръцете и бяха покрити със синини. Дишаше с кислородна маска. Абокатите по ръцете ѝ бяха толкова много,че чак не се виждаха. Имах чувството,че я губя. В този момент тя ми се усмихна. Нещо потрепна в мен. Сякаш тя се завърна от онзи свят.
——————————————————
Следва продължение. Надявам се да Ви хареса. Благодаря Ви,че следите историята ми,и че гласувате за нея. Обичам вии!🅾🅱