Същински дявол в офиса

Prologue/ Пролог

- Helo Nico~ Helo Nico~ Helo Nico~ Helo Nico~ - като папагал повтарящата се аларма с твоето име, която те събуждаше ..
Всеки ден едно и също.. Събуждаш се, отваряш очите си, спираш алармата на телефона ти, ставаш от леглото и отиваш до тоалетната. Измиваш си лицето, след това зъбите, после до тоалетна, преобличаш се, правиш си кафе и тръгваш за спирката да чакаш автобусът за твоята работа- офис асистентка/секретарка на адвокатка. Възможно най- гадната адвокатка на света! Че кой работодател би напсувал свой работни, мамка му? Но ти трябват пари, а и ти е кофти да напуснеш просто така .. затова всяка сутрин ставаш и отиваш на работа..
След 5 минути чакане и слушане на обичайните разговори за времето, доктори и лекарства на баби чакащи на спирката, се качваш в автобуса и се возиш 35 минути. За да отмине времето по - бързо, на слушалки си пускаш песни на твоята любима група на телефона, представяйки си колко по- забавно щеше да бъде ако си около тях, а не това скучно ежедневие. Може би това бе твоята любима част от деня, времето за музика. Времето за мечтаене..
След 4 часа киснене на скучното бюро в офиса със същите хора и същата работа- правене главно на кафе, обработване на документи и данни и слушане на гадната адвокатка, тръгваш за университета да киснеш до вечерта там на глупавите лекции. В университета - отново същите колеги, със същите глупави разговори как България не става, колко са зле хората и т.н., със същите стари дрехи или „скъпи" ментета от втората употреба и евтиния им грим. След всичките лекции, към пътя за вкъщи минаваш през магазина, напазаруваш си нещо за вечеря, прибираш се, наготвяш си и хапваш. След малко стоене на лаптопа, учене и скролване на фейсбук, пускаш пране и го простираш, почистваш стаята малко, подреждаш си дрехите и най- накрая лягаш да спиш, въпреки че не ти се спи но все пак на другия ден трябва да станеш рано. След много въртене в неудобното малко легло заспиваш. Всеки ден едно и също, дори и не сънуваш. Колко скучно .. живота е скучен.