Същински дявол в офиса

chapter 16

Имаше доверие на Джимин, не знаеше защо, но подсъзнателно, знаеше, че той е добър, затова се съгласи да го изслушаш. Ти го покани във вас, след като той те помоли да сте някъде на уединено място. Прекрасен и лесен начин да те убие, ако е истински убиец и се молеше интуицията да не те лъже.

И ето, че първото момче, което ще прекрачи твоя дом, ще е Джимин, но някак си беше развълнувана от този факт. Отваряйки вратата, ти го покани в твоя скромен апартамент, които поддържаше подреден и чист. С първите стъпки това явно се наби на очи на момчето, което дори ахна. Не очакваше да си такава .. домакиня? Съдейки по реакцията му, ти ставаше ясно с какви хора се занимава. Мърлячи! Направи за теб и него по едно кафенце с мляко и седнахте на леглото ти един до друг. И вече беше време за историята му. За да не можете да бъдете прекъснати от редовното позваняване на майка ти или батко ти, ти си спря звукът на телефона и го остави на една страна.

Момчето с доста мъка започна да говори и да разказва подробно всяко негово чувство и всичко видяно от него. Имаше тежки моменти, на които просто не се сдържа и сълзите отново потекоха от лицето му, имаше и моменти в които той млъкваше за няколко секунди за да събере сила да продължи. Ти не го прекъсна нито веднъж, искаше да чуеш всичко това. Виждайки го да плаче пред теб и чувайки през какво е минал, какво е видял и знаейки как го обвинява Хоби, усещаше наистина неговата болка до такава степен, че дори и теб те болеше и ти се плачеше. Но реши да сдържиш сълзите си, и леко галеше и потупваше гърба на момчето.

- Нико .. аз не успях да я спася .. тя умря заради мен .. Аз я убих!  - това беше краят, думите които го накараха да рухне пред теб. Той заплака с глас, като ти веднага го прегърна силно. Искаше да му кажеш нещо, да го успокоиш, но ето че и ти стигна до края на силите си и заплака с него. Ти изпитваше болката му. Тогава осъзна и защо се беше изплашил за теб, когато Баро те нападна. Тогава разбра всичко.

- Благодаря ти.. – излязоха тези думи от устните ти несъзнателно. Но това накара момчето да спре да плаче и да вдигне глава, срещайки погледа ти. Подпухналите му очи едва се държаха отворени, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му. Ти обърса сълзите си и хвана двете му ръце, които трепереха.

- Джимин, искам сега да ме изслушаш. – чернокосия само кимна леко, а ти започна да галиш ръцете му с палците си, за да го успокоиш повече. Преди да започнеш да говориш реши да подбереш точните думи, колкото и трудно да беше в точно този момент.
– Първо, ти си един голям идиот. Идиот с голямо сърце, идиот, които ме спаси и се притеснява за другите. Затова благодаря ти.. Много съжалявам за смъртта на твоята приятелка, но не си ТИ виновен. – Джимин те прекъсна, откъсвайки ръцете си от твоите.