Същински дявол в офиса

Chapter 2

Деня ти започна ужасно, защото беше забравила да си пуснеш алармата и се успа и закъсня малко. Докато бързаше за автобуса цялата ти коса бухна в ужасен вид. Нямаше места в автобуса и седя права и постоянно се намираше някой да те ръчне и блъска „без да иска". Дори нямаше дребни за едно кафе. Ужасна сутрин, какво по – лошо можеше да стане? А, сетих се, днес беше събота и щеше да си пълна смяна на работа! Прекрасно ..

- ХА! Виж кой бил тука? – мазната му усмивка развали деня ти още повече.

- Николетке, защо закъсняваш? – започна да те хока шефката, докато оня простак се давеше от смях.

- Извинявам се! Успах се, повече няма да се повтори! – задъхано отговори на жената. Все пак знаеше, че закъсняваш и не си ходила спокойночно ..

- За наказание направи кафе за всички! Включително и за новият ти колега. – дътрофелницата посочи грубияна, който ме погледна така, сякаш спечели третата световна война.

Кимна на адвокатката и си остави нещата на твоята маса и отиде да правиш кафетата. Чуваха се гласовете на двете адвокатки и оня смръдльо.

„ Ама, че си красив! На кого приличаш, на баща си ли?" – попита моята адвокатка. . знам, че е разведена и явно ще търси ново попълнение в списъка си на мъже.. 

„ Хаха, недей те така, не съм чак толкова красив! Но, да си призная.. Да, приличам на баща ми, той е наистина голям красавец! Хаха.. – засмяха се и тримата. Ама .. защо се смеят, нищо смешно нямаше в разговорът им ..

„Беше време да дойде някой и да ни краси офиса с лицето си .. Благодаря, че избра това място за работа, въпреки, че имаше доста предложения!" - новата му шефка проговори.. чакай, имал много предложения? Егати.

„Няма за какво да благодарите! Моята леля ви препоръча. Каза ми, че няма да съжалявам и ще се науча на много от вас двете!" - подмазвач .. мазен.

„ Леля ви е собственичката на BIGHIT, нали така? Тя ви е отгледала, ако вярно помня! Бях на 8-мият ви рожден ден" Ясно, богаташ сополанко. Супер, това значи че няма да се задържи на работа. Богатите не могат да работят повече от .. 1 път месечно? Хехе ..
  
„ Да, помня ви. И подаръкът ви.. шубичка. Много си я обичах, когато валеше дъжд навън." – отново се засмяха. Не беше чувала толкова смях в този офис .. никога.

„ Какво става с това кафе. НИКОЛЕТА?? КАФЕТО СЕГА ЛИ ГО БЕРЕШ??" – извика твоята шефка. Дърта кранта, излагаше те още повече..

- Идвам!- набързо хвана трите кафета и ги подаде на двете адвокатки, които те изгледаха доста гадничко. Неговата адвокатка си го взе кафенцето и влезе в стаята си като намигна на момчето. Моята измърмори нещо, като отпи от кафето си.

- Ще му помагаш! - изкомандва те и влезе и тя в стаята си. Останахме само аз и момчето. Държеше все още неговото кафе, поколеба се дали да му го дадеш, но накрая се реше. Тупна го леко на масата и без да го поглеждаш се врътна и си седна на мястото.

- Благодаря принцеске. – иронично ти каза копеленцето. Реши да го игнорираш и се загледа в купчината документи, които те чакаха. Днес щеше да ти е натоварено определено. Леко издиша като отвори първата папка и започна с работата си.

- Казвам се Джимин между другото. А ти си.. Николетка? Ако съм чул вярно?- отпи от първата глътка от кафето и повдигна леко глава за да те погледне. Дразнеше те. –Все пак сме колеги, трябва да се знаем. – продължи след това.

- Николета. – твърдо му каза, искаше да знае правилно името на човека, които ще го удуши с голи ръце.

- Сладко име имаш. Николетка. Ники. Никенце. – ядосано го погледна, но той продължаваше. - Никталинка, Ника, Никранка, Николка..

- Ще млъкнеш ли? Имаме работа все пак. – скастри го ти. Лицето му се промени, стана сериозно. Изправи се и тръгна към теб бавно. Мамка ти, какво правиш? Плашеше от него. Нищо чак толкова лошо не му беше казала, нали?

- Обърка се. Ти имаш работа. – вече беше до теб, наведен до лицето ти и ти го прошепна, докато те гледаше право в очите. Усетих леко да ми става топло, предполагам от напрежението?? Нали? Не заради близостта или сладкия му парфюм.. Не е заради тях.

- Какво? И ти имаш! – събрах устни за да не покажеш слабост. Опитваше се да го гледаш и ти право в очите без да ти мигне окото, колкото и топло да ти ставаше с всяка секунда.

- Не, нямам. – зад гърба си извади една купчина с папки и ги простна на твоето бюро. – Ти ще свършиш и моята работа. – вече се изправи и не беше близо до лицето ми- Нов съм, трябва ми време да се науча. Докато се науча, ти ще правиш всичко. – усмихна ми се по – възможно най- дяволския начин, при което прокара пръсти през косата си.

 - Не, не, не. Няма начин! – тупна по масата и се изправи. Беше събрала тъкмо сила да се развикаш, когато точно тогава неговата адвокатка излезе от стаята си.

 - Какво става тук?? – попита леко раздразнено. – Какъв е този шум? – погледна към двама ни, но после погледа й остана върху мен.
Джимин без да я поглежда, гледайки само теб с лека мазна усмивка каза:

 - Тъкмо казвах на Николетка, че тя ще ми помага и с моята работа, докато вляза в час. Все пак съм нов. – с последните думи погледна към своята адвокатка толкова миличко, че тя щеше да се разтопи.

 - Да, Николета, ти ще му помагаш с всичко, докато се научи. Без значение колкото време ще му е нужно. – момчето отново се обърна към мен и леко ми намигна.

 - Н-но аз имам достатъчно много работа ве- - жената ми направи знак да млъкна.

 - Няма но! Като не ти харесва, напусни! - трясна вратата след себе си.

 - Видя ли? – оплези ми се Джимин, след което си седна на своето място, взе си телефона в едната ръка, кафето в другата и започна да си цъка на телефончето.

 Гледаше го ядосано няколко секунди, докато не се простна на стола безсилно. Погледна тъжно купчината с работа пред теб и леко изпуфтя. Нямаше избор, трябваше да се свърши работата, защото иначе оставаш без пари ти ..