Същински дявол в офиса

chapter 14

- От колко време избягваш Хоби?- Джимин те попита, като ти подаде една близалка, сядайки до теб. След работа ви стана навик да висите на пейката в градинката пред офиса. Ти се облегна назад, вземайки близалката от ръката му и се замисли наистина колко време мина.

- Около седмица и половина. – момчето те гледаше право в очите, играейки си с шулюпината на близалката. Въпреки всичките дни заедно, винаги когато те погледнеше право в очите, те караше да се изчервиш, но за твое щастие, той си мислеше, че е от студът навън.

Точно така, вече от една седмица и няколко дена ти избягваше Хоби, не му вдигаше и му отговаряше на смс-те, че си заета с работа и когато си свободна ще му пишеш. Не влизаше дори в часовете му в университета. А как се стигна до там, че Джимин знаеше за твоята игра на „котка и мишка“ беше още по – неловка. Една вечер излизаше от работа и видя колата на Хоби и набързо отново влезе в офиса, удрайки се в Джимин. Чернокосия притеснен от уплашения ти поглед, зае отново бойна позиция, като си помисли, че оня, Баро, отново е тук, нищо, че Намджун не му е казвал, че са го освободили от ареста. Тогава ти се наложи да помолиш за услуга момчето, което някак си се съгласи без проблем. Джимин излъга Хоби, че си се прибрала и после ти му обясни всичко, прекарвайки цяла нощ заедно в близкото заведение. След тази случка, Джимин не се отделяше от теб или може би ти от него, сякаш станахте най- добри „приятелки“. Жалко, че това сближаване ти обърка още повече чувствата. Виждаше, че Джимин наистина те прие като приятел и се интересуваше постоянно как си и си предлагаше услугите, обратно на това, което беше първоначално с теб. Но въпреки всичко, той все още сякаш криеше една част от себе си, но ти реши да не разпитваш прекалено мноогo.

-

Знаеш, че не можеш така вечно, нали? – ти кимна с глава, гледайки надолу, като момчето отвори близалката си най- накрая и ти я натика в устата. – Ти .. не го ли харесваш? Защо се криеш? – Джимин отмести погледа си към гълъбите, които чокаха земята пред вас, като ти засмука близалката, без да се изненадваш от това. Чернокосия отвори чантата си, като извади една филия хляб от там. Ти следеше всяко негово движение, забравяйки въпроса му. Момчето раздели хляба на две и подаде едната половина на теб, след което започна да къса на малки парчета своята част и хвърляше на гълъбите, които ставаха повече и повече. Погледа ти от леко изненадан, се промени в спокоен, като започна и ти да правиш като Джимин.

- Срам ме е да го погледна в очите.. Хоби.. не исках да го целувам .. И сега не знам какво да правя.- Джимин натруши и хвърли последният хляб за гълабите. Беше готова да го попиташ за съвет, но в същото време, сякаш нещо не ти позволяваше да говориш.

-Ти и пред нас повърна и се изложи ужасно много, но ей го! Сега си говорим. – ти му подаде останалата част от къса хляб, като го удари по рамото заради думите му.

- Не си мисли, че не ме е срам и от това и благодаря, че ми го напомни! –нацупи му се ти, но Джимин не реагира по- никакъв начин, продължи да храни гълъбите тихичко.

- Харесваш ли го? –след известно време момчето те попита, нарушавайки тишината между вас.Гласът му беше малко студен, което те накара да те побият тръпки. Сякаш от въпроса му, сърцето ти заработи на пълни обороти, както и мозъкът ти, за да откриеш верният отговор на този въпрос, а всички спомени прекарани с Хоби ти минаха през погледа точно като на кино.

- Аз .. – преди да отговориш, Джимин те хвана за ръката и тогава се обърна към теб. Погледа му беше нежен и те накара отново да се успокоиш и всичко да си работи в нормата. С палеца си той леко галеше дланта ти, като затопли и студената ти ръка.

- Не искам Аз този отговор. Ти сама трябва да си отговориш на този въпрос и от там нататък всичко ще си дойде на мястото си. – ти му се усмихна, като че ли, точно от тези думи имаше нужда. Просто те беше хванал за ръката ти, но все едно те беше прегърнал, а топлината която излъчваше ръката му те стопли цялата. След секунда, студеният вятър те удари отново, като забеляза, че Джимин вече си беше отместил ръката и държеше близалката, която ти беше набутал в устата преди малко. – Както казах .. Хоби е добро момче. Мисля, че трябва да му дадеш шанс .. – момчето ти намигна, като лапна близалката и се облегна назад на пейката, гледайки веселите гълъби, чокащи земята.

- Благодаря ти . . – отговори ти, сбръчквайки вежди от действията му с близалката. Можеше да кажеш много неща, като „ И ти си добро момче!“ или пък .. „ Не искам Хоби.“, но това с близалката те накара да забравиш ума и дума.

- Какво? Мразя близалките в началото какви са, затова ти я дадох. Пък и ти си имаш своя! – Джимин забеляза погледа ти и ти обясни, все едно беше нещо нормално.