Същински дявол в офиса

Chapter 4

- ВЕДНАГА СЕ МАХНИ ОТ НЕЯ! - гласа на Джимин се чу от някъде.
Баро реши да го игнорира, но все пак забави неговите действия. Той просто те гледаше в очите с вдигната ръка във въздуха. След малко лека усмивка се появи на лицето му и засили ръката си към теб. Ти веднага стисна очи и зачака силния удар. Секунда след това усети как въздуха около теб се раздвижи с бясна скорости и усети онази сладка миризма на Джимин. Когато отвори очите си пред теб беше застанал Джимин, а на земята стоеше Баро.

-КАКВО МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ? - ядосаният глас на Джимин те накара да настръхнеш.
- ОПИТАЙ СЕ МЕН ДА УДАРИШ! ХАЙДЕ! -момчето предизвикваше Баро, които още беше в шок от появата и намесата на Джимин.

- Щом искаш .. - бавно се изправи русокоското (БАРО Е РУС) от земята, изтупа се и погледна Джимин толкова ядосано, че сякаш вече го е убил в ума си. Щеше да стане опасно сега, а ти от страх не можеше да контролираш нито ръцете си, нито краката си, камо ли сълзите си. За част от секундата Джимин се обърна към теб се усмихна.

- Нико, затвори очи, и когато ти кажа, ще броиш до 20 и след това можеш да си ги отвориш. Но преди да стигнеш 20, ако ги отвориш, ще те накажа! - погалите по главата като малко кученце и отново се обърна напред към Баро.

- Какво..- докато беше изненадана от инструкциите му, видя как гърба ми се отдалечи от теб и се доближи до животното Баро. Без още много да го мислиш стисна очи и се сви на земята с надежда всичко да мине по- бързо.

- Защо се месиш в чужди неща? - попита го Баро ядосано.

- Не са ми чужди. - отговори просто Джимин. - Просто се занимаваш с моето момиче. - ти чу това и леко се изненада от думите му, искаше да погледнеш към Джимин, но в същото време, искаше да спазиш обещанието си към него, и да не си отваряш очите.

- Аз я обичам и ще я имам без значение нищо. Така, че просто си върви. - предложи му Баро хем ядосан и хем сигурен в думите си.

- Смешно. Щях да ти предложа просто да си отидеш също, защото тя няма да отговори на чувствата ти. - спокойния глас на Джимин сякаш дразнеше още повече Баро. Глупако, не го дразни .. си мислеше ти, ами ако го набият Джимин? Или нещо по- лошо? Ти щеше да си виновна и на твоята съвест щеше да тежи..

- Ти за кого се мислиш, бе? Сега ще ти покажа! - Баро сви юмрука си и всеки момент щеше да нападне Джимин. Джимини в отговор леко се усмихна и викна.

- Сега! Почвай да броиш на глас! - викна момчето и ти го послуша. Започна да броиш на глас колкото се може по - силно за да игнорираш звуците от ударите, паданията и виканията им. Беше страшно и сякаш броенето до 20 ти се стори все едно броя до 2 хиляди. При последните 3 числа беше пълна тишина.

- 20! - каза ти и бързо отвори очи, а пред теб стоеше на сантиметри лицето на Джимин.

- Добре ли си? - попита те момчето и леко се усмихна, тогава ти забеляза, че едната му устна кървеше.

-К-кръв! - стресна се ти.

- А? Кървя ли? - засмя се леко - Нищо ми няма, ти как си? - и прехапа кървавата си устна, като леко присви очи от болката.

-Аз съм добре .. Нека да тръгваме. - гледаше го разтревожено, опита се да се изправиш, но Джимин те хвана за китката и те дръпна пак да клекнеш пред него. Гледахте се в очите няколко секунди, при което сърцето ти щеше да изскочи.

-Аз .. само за малко .. моля те. - момчето сякаш си отдъхна и все едно камък му падна от сърцето. Той затвори бавно очи и започна да се приближава към теб, а ти не знаеше, че горкичкото ти дефектно сърце можело толкова бързо и силно да биело. Реши просто да се насладиш на момента и затвори очите си също, и определено после щеше да съжаляваш. Чакайки за сладкия и луд момент ти усети нещо на рамото си. Беше главата на Джимин. Боже, а ти за целувки си мислеше? Луда ..

-Джимини .. - леко прошепна до ухото му и забеляза как косъмчетата по вратът му настръхнаха. Момчето обви ръцете си около теб и проговори тихичко.

- Радвам се, че си добре .. - прегърна те по- силно и гласът му трепереше, като отново проговори - Много се уплаших за теб ..

Уплашил се е за теб? Но вие едва се познавахте? Това беше странно и мило. Защо сърцето ти бие толкова бързо? Той те спаси сега, да .. но все пак да не забравяш, че е гадняр. Нали? Или всъщност .. не е? Господи, какво става? Той те пусна от прегръдката и те погледна с леко насълзени очи. Само от тази гледка и на теб ти се доплака. Изглеждаше толкова тъжен и уплашен, като малко детенце.

-Аз .. аз съм добре.. - реши да го успокоиш преди да се търкулнат сълзите му по розовите бузки. Мислеше и да кажеш нещо друго, за да го разсееш, но не успя. Джимин те хвана за китката изведнъж с едната си ръка, а с другата те хвана зад тила, след милисекунда си затвори очите и впи сладките си розови меки устни с твоите. Сълзите от очите му се търкулнаха бавно, оставящи следи след себе си, като намокриха и твоето лице. Първите секунди, целувката беше просто допир на неговите устни до твоите, но след това се превърна в страсна целувка от страна на Джимин. Не знаейки защо и как тялото ти само реагира и ти отвърна със същите действия като на Джимин. Целувката продължи сякаш години, беше толкова красива и пълна с емоции. Разделихте се едва, когато ви свърши въздуха на двама ви. Въпреки че, Джимин се отдели от теб, той постави челото си на твоето, продължавайки да те държи на същите места. Какво стана току-що? Не искаше сякаш наистина отговор на този въпрос ..