Същински дявол в офиса

Chapter 11

Ти вървеше напред със забита глава надолу, защото разплакано момиче по улицата определено не беше приятна гледка и се опитваше да го прикриеш. С бързи крачки ходеше напред, но от невнимание се блъсна в гърдите на някого, извини му се и продължи напред, без да поглеждаш потърпевшия. Разбира се, не се размина така лесно, защото човекът в когото се блъсна, те хвана за китката и те издърпа в прегръдките си.

- Какво правите?! – да, тази прегръдка от непознат определено накара да спрат сълзите ти, но и когато погледна кой беше човека, който те прегърна, очите ти щяха да изскочат.

- Реших, че имаш нужда от това .. – Хоби заговори тихичко, все още държейки те близо до себе си.

Първоначално се чувстваше странно, но после се сети отново за грубите думи на Джимин и очите ти отново се напълниха със сълзи. Момчето до теб те погалваше по главата, докато те успокояваше и тихо ти говореше как всичко е наред. Наистина имаше нужда някой да те прегърне и да те стопли отвътре.

Успя да се успокоиш не след дълго и Хоби те пусна от прегръдката веднага, като забеляза това. Приклекна малко, за да е на едно ниво с теб и ти се усмихна нежно.

- Нека да те закарам? Тъкмо идвах да си взема колата от сервиза наблизо. – предложението беше съблазнително, но след този голям рев очите ти бяха ужасно червени и не искаше да засрамваш момчето до себе си с този си вид.

- Аз .. не искам. - явно и Хоби бе забелязал проблема ти, защото се изсмя леко и махна шапката от главата си и я сложи върху твоята.

– Ето, сега никой няма да разбере, че си плакала. Освен аз, разбира се! – леко потупа главата ти и после щипна бузата ти, все едно беше малко хлапе.

- Благодаря .. за всичко .. – едвам-едвам се усмихна в знак на признателност. Хоби от своя страна пък се изправи и застана до теб, като те придърпа до себе си и преметна ръка през рамото ти.

- Спокойно .. всичко е наред. Да вървим.

Стигнахте сервиза за около 10 минутки, като през цялото време Хоби говореше някакви неща с очевидна цел да те разсея от лошите мисли. Ти влезе в колата му, а той отиде да си плати за гумите. Междувременно, докато го чакаше, реши да се погледнеш в огледалото.  Беше ти подпухнало лицето, но очите ти вече бяха добре. Можеше без да се притесняваш, да върнеш шапката на Хоби. Момчето влезе в колата си, като ти побърза да му върнеш шапката.

- О! Вече нямате ли нужда от нея, госпожице? –  погледа на момчето се отмести от шапката към очите ти. Ти кимна леко и се усмихна. Изведнъж момчето се доближи до теб, като с ръка докосна лицето ти.

- К-какво правиш? – леко се отдръпна от него. Все пак, думите на Джимин те обидиха, и сега несъзнателно искаше да пазиш още по-голяма дистанция от Хоби и всякакви момчета.  В отговор той посочи ръката си, с която те погали и видя мигла на един от пръстите му. Засрамена от реакцията ти преди малко, се засмя на глупостта си и духна миглата от ръката му.

- Това беше май на късмет, като ти падне мигла? Или имаше нещо такова от детството ми. Не помня! – момчето  взе шапката си обратно, хвърляйки я на задната седалка. -  Добре, да тръгваме преди да закъснеем за часовете ни. Ти като млада и красива студентка можеш да си закъсняваш, но аз като преподавател ..не.  – издиша тежко Хоби заради несправедливият живот и запали колата, пускайки музика.
През целия път не говорихте, а само слушахте музика. След като стигнахте и малко преди да се разделите в коридора, всеки в своята посока, Хоби проговори:

- Уговорката ни за довечера пеша да те прибера май се развали. Но все пак мога да те прибера с колата? – ами ако този път Хоби се опита да те целуне и ти му отвърнеш? Думите на Джимин, че лесно се даваш заехтяха в подсъзнанието ти.

-Ами .. аз.. не мога.. – момчето те прекъсна, като сложи ръка на рамото ти.

- Няма проблеми, днес преживя нещо тежко за теб. Няма да настоявам, нито да те питам докато ти сама не решиш, че искаш да споделиш с мен. Дотогава ще чакам и няма да настоявам. Обещавам. Но искам да знаеш .. аз ще бъда винаги готов да те изслушам, когато и да е.  – звънеца удари за влизане в час, при което нямаше време дори да отговориш.