Същински дявол в офиса

chapter 22

Ти стоеше завързана на стол с лента на лицето и кърпа в устата. Главата ти туптеше и имаше пищене в ушите. Не знаеше къде се намираш, единствено помниш последните секунди преди някой да те удари и приспи.., отново. Ужасната гледка се беше запечатала в ума ти. Колата на Хоби гореше, а той беше все още вътре, лежащ в несвяст. А преди да успееш да му помогнеш, някой те удари силно в главата и ти припадна.. А когато се свести по-късно, пред теб стоеше Баро с неговата ужасна усмивка до ушите и говореше по телефона, а ти вече беше вече тук, завързана за стола, на които и в момента се намираше. Нямаше достатъчно време да реагираш, да огледаш къде се намираш и да повикаш за помощ, преди някой отново те приспи с удар в главата.

Въпреки лошата ситуация, в която се намираше ти засънува сладък сън след поредният удар в главата. Сън, които те накара да избягаш за част от секундата от лошата реалност и сън, които те уплаши до смърт..

Беше топъл пролетен ден. Бе се облякла леко с твоята любима рокличка на пеперудки и стоеше до един голям и красив фонтан, които охлаждаше голите ти колене. Птички пееха около теб, а хората се смееха, слънцето нежно галеше лицето ти и миризмата във въздуха беше на цветя. Всичко беше приятно и приказно, а ти се наслаждаваше на перфектността на момента. Изведнъж някой извика името ти, а птичките около теб излетяха от силният вик. Ти се усмихна веднага, когато чу гласът на човекът и се обърна в същата секунда. Беше Джимин. Облечен с ризка и скъсани дънки, а косата бе си направил на перчем. Засмя му се на прическата, но истината беше, че му отиваше много. Забеляза, че той криеше нещо зад себе си и ти сви вежди и леко нацупи устни. Ти направи няколко стъпки към него, като той засрамено извади зад гърба си един голям букет цветя. Цветни и красиви, рози, лалета и още разнообразни цветя.

- З-за теб са. – засрамено рече той, гледайки с червени бузки към земята. В този момент той беше толкова красив, че се чудеше какво добро дело си направила в миналият си живот, че да заслужиш такова момче, като него.

Ти го погледна и взе цветята веднага. Впи нос в тях и вдиша силно приятният аромат, които се разнасяше от букета. Искаше да му благодариш, но се случи нещо странно. Все едно нещо ти беше заседнало в гърлото и не можеше да кажеш и думичка. Опитваше се и се опитваше, но успех нямаше. Изведнъж слънцето се скри и черни облаци се появиха в небето. Студен вятър премина през теб, карайки те да потрепериш. Джимин продължаваше да стой на едно място и засрамено да не повдига поглед, като че ли бе замръзнал. А зад него .. зад него беше Баро, държащ пистолет в ръката си и насочен право в гърба на Джимин. Ти се опитваше да извикаш, да предупредиш Джимин, но не излизаше нито звук. Тогава протегна ръка за да стигнеш до него, но изведнъж дистанцията между вас стана по-голяма. Опита се да повдигнеш крак и да отидеш до него, но те бяха залепени за земята, а разстоянието между теб и Джимин ставаше все по- голямо и по - голямо. Тогава, ти чу звукът от изстрелът, а след секунда Джимин лежеше на земята в локва кръв, а до него букета цветя, които ти изпусна в същата секунда в която видя момчето. Цветята постепенно поглъщаха кръвта на Джимин и ставаха тъмно червени, а очите на момчето гледаха теб, пълни с болка и страх. Ти се опита да извикаш, но точно тогава пред теб стана мрак. Пълен мрак и тишина.