Същински дявол в офиса

Chapter 20

Ти излезе от офиса и спря първото такси, което мина покрай теб. Качи се в него и каза адреса от съобщението, което по- рано беше получила от Техюнг. В последната секунда, когато шофьора тръгна, забеляза на едното предно огледало как Джимин излезе от офиса и започна да се върти и търси. Определено беше странно държанието му, но той си е странен и те караше и ти да се чувстваш странно. Затвори очите си и се облегна на седалката в таксито, за да прочистиш мозъка си и да се настроиш за свирене на китара.


Междувременно Джимин се опита да те намери, въпреки че не му беше свършило работното време, него това сега не го интересуваше. Познаваше Те, знаеше какви момиченца харесваше той, и ти беше точно неговия тип играчки. Знаеше и с какво се занимаваше Техюнг, не искаше да се намесваш там. Той можеше да те шантажира, за да те използва както той поиска.

След около 5 минути търсене, чернокосия извади телефона и от бързото набиране звънна на един от първите номера.

- Братле, защо все когато спя ми звъниш, мре ли ти се? - познат глас тръгна да мърмори и да заплашва, но това не трогна Джимин. Той беше притеснен за теб.

- Юнги, трябва ми адреса на Техюнг. Сега. - сериозността на гласа се усети достатъчно, щом накара момчето да се изправи от леглото и да отвори очи моментално.

- Защо ти е адреса му? Какво става? Да не е започнал пак своя бизнес .. Той се беше отказал да върши .. онези работи, нали? - Джимин не каза и дума, не знаеше какво да каже. В момента през главата му минаваха само лоши мисли и предположения. След кратката тишина мозъка на Юнги се избистри и заговори отново - Къде си? Идвам да те взема и отиваме на онова място. Няма точен адрес и само аз и няколко приятели знаят мястото. Тръгвам към теб. - това бяха последните думи на Юнги, преди да чуе къде се намира приятеля му и да затвори телефона. Нямаше за какво да си губи повече време. Не знаеше за какво става на въпрос, но познаваше Джимин и знаеше, че нещо сериозно е забъркал този идиот.

* * *

Таксито спря пред една голяма и мрачна сграда. Тази част от градът не ти беше позната и ти се стори доста тих и спокоен. Определено беше далеч от твоят дом. Плати на таксиметровия и излезе от превозното средство. Въпреки, че беше зимно време, пред сградата имаше голяма градина с цветя, която напълни дори сърцето ти. Бавно пристъпа към входа, като видя таблото със звънци отвън и фокусира името на Ким Техюнг.

- Нека часът ми по китара да започне.. сега. - с тези думи ти натисна звънеца и изчака отговорът от таблото. Минаха няколко секунди и ти беше готова да натиснеш отново звънеца, но точно тогава глас се обади от домофона и те накара да подскочиш.

- Нико, ти ли си? - гласът на Техюнг по домофона звучеше странно и някакви звуци се чуваха страшни зад него. Може би просто те хващаше параноята заради глупавият Джимин.

- А, да! Аз съм.. Тук съм за часът ни по китара.. - леко сковано отговори, чувстваше се неловко и неудобно, все едно си натрапница, а в същото време наистина те беше страх.

- Слизам да ти отворя веднага! - последните думи на момчето отсреща, след които последва звукът за прекъсване на връзка от домофона.