Същински дявол в офиса

Chapter 19

Първият ти път.. първият ти път беше отнет, от момче, което дори и ти не знаеше дали сте приятели,  колеги или просто познати. И за капак на всичко, ти не си спомняше първият си път. Отне ти първата целувка и сега първият път. Той отнема всичко около теб. Всичко важно.

Мина повече от седмица след случката с рожденият ден на Вала. Ти се опитваше да избягваш очният контакт с Джимин на работа, също така си измисляше оправдания, за да не говориш много дълго с него. В тебе се зараждаше някаква агресия към момчето, но той не беше виновен. Причината беше изцяло твоя. Повръщаше ти се от тази мисъл, в очите на другите би била точно това, което най – мразиш, ти беше толкова долна. Лъжеше всеки ден Хоби право в лицето. Правеше се на невинна и чиста, а беше мръсна, омърсена, и ужасна.

- Хей.. ? – гласът на Хоби ти привлече вниманието, беше захапала сламката от питието ти толкова силно, че беше я пробила. – Беше се замечтала някъде.

- Ох, ами аз, мислех си за проекта. – отново го излъга. Чудеше се, защо питието ти имаше толкова гаден вкус, а преди ти беше любимото, и си мислеше за кисели краставички. Доядоха ти се без причина.

- Ще се радвам да дойдеш с мен, наистина. Не си мисли, че съм те избрал, защото сме близки, просто ти си ми най- добрата студентка! И наистина ще се радвам да представим университета заедно. Но не те пришпорвам! – Хоби на бързо се оправда, като неловко се почеса зад тила.

Преди два дена Хоби ти съобщи, че от ректората са му предложили да представя университет ви, в Япония в заедно със студент по негов избор. Всичко се поема от организаторите на това „състезание“. Всичко ще е общо за 1-2 седмици. Това щеше да е хубаво за дипломната ти работа и както и за CV-то ти. Но .. само ти и Хоби, това леко те притесняваше. Тежеше ти на съвестта, че докато с Хоби нещата вървяха към по-сериозна стъпка, ти спа с друго момче и се целува с него отново. Това не беше честно спрямо момчето, което всъщност заслужаваше много повече от теб. Ти го лъжеше, брат му го лъжеше, всички го лъжеха.

- Хоби, до края на седмицата ти обещавам, че ще ти дам точен отговор! – след думите ти, момчето постави ръката си върху твоята и ти се усмихна нежно. От допира на ръката му ти леко се зачерви и затопли, но се опита да не го показваш външно как ти е подействал Хоби.

- Каквото и да решиш, аз нямам проблеми с това. Просто „Don't be so hard on yourself, okay“, както казват американците. Все пак не ти предлагам брак, хаха. – ти ахна от английския на момчето, но не помръдна ръката си, която все още седеше под голямата лапа, сравнение с твоята ръчичка.

- Леле, да не учиш тайно английски? – момчето гордо се поизправи на стола си и ти се усмихна широко, като поотупа раменете си от „прахоляка“ по тях.

- Все пак, ако спечели нашият университет с проекта ни, ще отидем на следващият кръг, които е в САЩ. Трябва да мога да говоря с хората там! Да им направя хубаво впечатление, че освен, че съм красив, съм и умен! – ти му се изсмя, като незабележимо измъкна ръката си от неговата. Въпреки, че се смееше, момчето виждаше, че нещо те мъчи. Но реши, че няма да те насилва, след като и него нещо го мъчеше относно теб и го прикриваше доста умело.

- Разбира се! – промълви ти, като телефона ти извибрира и двамата с Хоби погледнахте към него. Беше съобщение от Техюнг, съдържащ адреса му, който беше доста делечко от работата ти, университета и дома.

- Хм, нещо от работа ли? – попита те Хоби, като се опита да хвърли поглед върху съобщението на телефона ти, но безуспешно.

- Не, просто един приятел .. гадже на моя приятелка, ще ме учи как да свиря на китара. – с лека неловка усмивка каза всичко, като си спомни как се натика между шамарите .. Просто спомена на Вала, че ти е мечта от детство да свириш на китара, но никога не си имала паричната възможност за уроци, и да, казана-сторено, вече имаш уреден учител, ден, час и катара за първият ти урок.

- Охо, и аз винаги съм искал да се науча на китара също. Но не ме бива с ръцете, по- добър съм в танците, да се кърша наляво и дясно! Но .. как се казва момчето, което ще те учи? Да не е някой мой студент? – съвсем заобиколно, но с цел попита Хоби, но ти така и не разбра.

- Ам, не мисля. Казва се Техюнг. Ким Техюнг. Той .. всъщност не знам с какво се занимава, но знам, че не учи.  – изражението на Хоби ти направи впечатление за част от секундата, но той бързо го прикри, като ти се усмихна и потвърди, че не го познава. След това ти отново отпи от сламката питието си, което определено имаше ужасен вкус.