Същински дявол в офиса

Chapter 7

Джимин усети ръка на рамото си, която го върна в реалността. Погледа на момчето беше тъжен и леки сълзи се бяха образували в очите.

- Нали ти казах? Когато се почувстваш зле, винаги да ми се обадиш! Кажи сега на бате си, какво е станало? – продължи да си пие бирата Юнги, като очакваше да разбере какво тревожи малкият. Търпеливо изслуша Джимин, без да показва каквато и да била емоция, а пък на разказвача погледа от тъжен се промени в загрижен като стигна и до историята с целувката.. След като разказа всичко на един дъх, Джимин отпи една голяма глътка от Уискито и издиша тежко.

- Не знам защо я целунах .. Сякаш .. бях благодарен, че е добре .. и бях щастлив, че е добре.. – Юнги взе уискито от ръцете на чернокоското. – Толкова съм объркан ..

- Плашиш се, да не се повтори онази случка. Нали? – малкия нищо не отговори в първите няколко секунди, само се изправи и изтупа от тревата по себе си докато леко залиташе. На Юнги му стана ясно, че няма да получи отговор затова и реши да зададе следващия си въпрос. – Ами това момиче? Секси ли е? За приятел питам ..

- Мисля, че трябва да се прибирам, хьонг. Утре съм на работа .. – Юнги кимна в отговор и се изправи, като затвори двете шишета с алкохол и ги подаден на Джимина. – Не, задръж ги или ги хвърли някъде, не ми трябват повече.

- Аз да хвърля алкохол?? По-скоро бих хвърлил майка си. – реши да разведри настроението на по- малкия, но не се получи. Сигурно Джимин нямаше достатъчно SWAG за да му е смешна шегичката. – Хайде да вървим, поне сме в една посока. Нека да си помълчим заедно докато аз пия за твоя сметка.

-Тътътътъ –тътътътъ-тътътътъ- алармата блъскаше силно по главата на Джимин, които едва-едва си отвори очите. Опита се да стане, но му причерня толкова силно, че падна на леглото като мъртвец, а главата му затуптя по- силно и от барабаните на циганските сватби.

Явно алкохола от вчера си казваше думата, макар че му се стори като цял стих, не само дума. Изправи се след няколко минутки в нов опит за живот, но това му изигра лоша шега и сега бързаше за тоалетната, където щеше да си „излее“ всичкия алкохол на обратно. Явно днес нямаше да ходи на работа, поради причина – ще мреме.


За разлика от теб, ти се беше събудила рано. Беше се наконтила и нямаше търпение да отидеш на работа и да се срещнеш с Джимин. Хем не искаше да го виждаш, хем искаше. В момента обаче кръвта в мозъка ти беше намаляла и затова явно искаше повече да го видиш. Дори вече си беше планирала в мозъка си различни видове разговор, които може да се случи днес. Боже .. нямаше търпение, наистина.

- Къде се бави? – загледа се в часовника на компютъра си докато оправяше поредните глупости на твоята адвокатка.