Същински дявол в офиса

Chapter 5

Ти си лежеше в леглото съвсем объркана опитвайки се да заспиш, но мозъка ти не спираше да анализира случката от днес. Какво стана наистина? Какво беше това с целувката? И всеки път, когато си спомниш за тази целувка, си закриваше устните с ръце, все едно се предпазваше от това да се случи пак, нищо че нямаше никого около теб. Мамка му, та това ти беше първата целувка и .. да, не знаеше, че целувките били толкова хубаво нещо. Да докоснеш нечии други устни с твоите, а колко бяха меки неговите, все едно беше в рая на меките устни! Накрая ти подскочи от леглото и седна на близкия стол, та то се е видяло, че няма да спиш.

- Добре! Добре. – лошия навик да си говориш сама на себе си – Първо, спаси ме от Баро. Благодарна съм му. После ме целуна страстно, накара сърцето ми да спре направо! После излезе, че познавал полицай на име Намджун и му се обади за Баро. После ме прибра до вкъщи без да каже нито дума през целият път. Накрая дори и чао не ми каза .. дори не ме погледна в очите, просто си тръгна .. – от ужасно многото случили се неща, мозъка ти щеше да се пръсне, разроши си косата ядосано и после се тупна пак на леглото. Просто там беше по – лесно да се бунтуваш от адреналина в теб.

- Аз .. утре съм на работа? Боже .. как ще говоря с него .. ? Как ще го погледна в очите .. Ами ако каже отново да ме целуне така без причина? О, Боже!– закри лицето си с ръцете си като започна да издаваш някакви странни звуци от притеснение и радост, срам и още много смесени емоции.

– Ще полудея!! ПАРК ДЖИМИН!

След като изпрати Нико, Джимин искаше да остане сам. Знаеше какво направи на момичето и знаеше, че беше грешно. Целувката беше изблик от спомените нахлули в него и да, трябваше да й се извини, но нямаше да е днес. След няколко минути влезе в един магазин и си купи алкохол. Искаше да пие, да се напие за да не може да мисли, да не си спомня и да не чувства .. Чернокосият отиде на една голяма поляна и седна на нея. За негов късмет, никой нямаше на поляната, само звездите и красивата луна на небето. Извади купената от него бира, отвори и изпи една голяма глътка от нея. Не обичаше алкохол и леко нацупи устни след като преглътна, но се насили да изпие още няколко големи глътки. Вместо да го разсея, усети как очите му се пълнеха отново със сълзи. Реши да извади и другата бутилка с уиски, за да изпие от нея също една голяма глътка. Не помогна и това, сълзите, които замъгляваха погледа му се спуснаха по бузите и започнаха да капят на земята. Той затвори очи и легна назад, опитвайки да спре сълзите си по този начин. След затварянето на очите си, пред него се появи картина, полянка, като тази, но пълна с цветя и обляна от слънчевите лъчи на прекрасния ден. Там стоеше едно красиво момиче, бягайки по тревата боса, на моменти спирайки се да скъса цветенце от земята, закачайки го в косата си, а други пъти спирайки се да скъса глухарче и да го духне. Момичето изведнъж се обърна към Джимин, погледна го със своите големи зелени очи и му се усмихна. „ Оппа!“ Сладко извика тя, като му направи знак с ръката си момчето да я последва. „ Няма да можеш да ме хванеш!“ изплези му се игриво момичето, като продължи да тича по тревата.