Същински дявол в офиса

Chapter 3

Беше заспала дълбоко и сънуваше как си в Япония и се разхождаш из улиците му. Изведнъж силно тропане на вратата те събуди. Погледна часът, беше 8 вечерта. Ясно ти беше кой е на вратата и също така ти беше ясно, че не мислиш да мръднеш от леглото си.
- ОТВОРИ ВЕДНАГА! ЗНАМ, ЧЕ СИ ВЪТРЕ! - мъжки страшен глас се провика, при което те накара да се свиеш на четири в леглото си и да се загънеш през глава.
- ЩЕ Я РАЗБИЯ ТАЗИ ВРАТА ЕЙ! КУКЛО! ОТВОРИ! - продължаваха виканията и хлопанията, а ти просто си стисна очите и се опитваше да игнорираш случващото се.
- ОБИЧАМ ТЕ, ЗНАМ, ЧЕ МЕ ЛЪЖЕШ. - едвам се разбираше какво говори.

Това беше обичайно, всяка седмица един или два пъти се случваше да идва вечер и да ти блъска по вратата пиян. Това момче беше Баро. Казваха му Баро, защото беше син на наркобарона в града. Още когато почнах университета се засякох с него. Мислеше, че се шегуваше с теб, когато ти каза че те харесва, затова отхвърли чувствата му. А и все пак, щом баща му е наркобарон, той какъв да е? Плашеше те. След което той почна да те преследва и да ти се обяснява как няма да се откаже от теб. Затова един ден реши да го излъжеш, че имаш приятел, много го обичаш, и затова да се спре. От вече сигурно 2 месеца това се случваше, от както разбра за твоя „приятел". Напиваше се и идваше пред вас. Беше те страх да не го засечеш късно вечер след работа по пътя. Също те беше страх, дали няма един ден да успее да разбие вратата? За жалост, всички познати, приятели дори и роднини живееха в друг град, а ти нямаше на кого да разчиташ тук, освен на своя малък приятел - електрошокчето.

Неусетно вече се беше махнал натрапника психясал, а ти беше заспала отново.
На сутринта се събуди доста по- рано, все пак сигурно си спала над 15 часа. Имаше време да се на закусваш, да си изпиеш кафето, да изгледаш новините и дори да стигнеш на спирката на време с бавна крачка. Деня ти беше прекрасен. Знаеше, че сигурно на работа ще ти развалят деня, но имаше възможност и нещо на университета да ти развали настроението, но това не те интересуваше сега. Сега просто беше важен момента да му се насладиш максимално много.

Още като влезе в офиса видя Джимин, които те изгледа на кръв показвайки телефона си:
- Ти защо ми игнорираш съобщенията? - изсъска ти насреща, но лицето му беше подпухнало и изглеждаше доста сладък, поради което не успя да сдържиш усмивката си. -Хей! Не се смей, сериозен съм!
- Ти какво? Не си спал цяла нощ и си мислил за мен ли? - хех, деня ти беше наистина хубав, дори да го затапиш ти се получаваше.
- Не, О боже! - ококори очи Джимин и се прекръсти няколко пъти. Издразни те малко, но все пак това му беше целта. Седна си на мястото, пред което имаше купища папки с работа. Леко се виждаше тъга в очите ти, защото знаеш, че днес си само за 4 часа, а оная зла вещица ще те накара да свършиш работа като за 10 часа.
- Спокойно, само за проверка са всички неща. Аз направих всичко вчера. - погледнах го изненадано.
- К-как? Нали беше нов и не разбираше? - повдигна вежда и лека усмивка ти се показа на лицето. Значи те е лъгал ?
- Явно не знаеш кой съм. Всичко разбирам и знам. - намигна ти той. После се усмихна мазно, което вещаеше нещо лошо. - Свърших и твоята работа също. Длъжница си ми сега. - отметна косата си от лицето си и легна назад.
- Аз? Длъжница? Когато ме намери заспала тука, защо мислих, че спах тука? Защото върших и аз твоята работа! Нямам за какво да съм ти длъжна! - сепнах му се ти и скръсти ръце пред себе си.
- А аз! - посочи подпухналото си лице- Виж на какво приличам, спал съм само 4 часа! Красивото ми лице е по - важно от всичко друго, заради него си ми длъжница! - тъкмо щеше да продължиш спора, но влязоха двете адвокатки в офиса. Неговата му се усмихна и каза нежно и сладко добро утро и си влезе в нейната стая. А моята? Погледна те злобно, и искала документите си до 1 час в стаята си.

Всъщност, изненадващо за теб, всички документи бяха изрядни без нито една грешка. Всичко беше прегледано за 20 минути й ги занесе на твоята адвокатка. Времето летеше и стана вече време да тръгваш за университета.
- Тръгваш ли? Ама не е ли рано, още няма 5 следобед? - начумери се Джимин.
- Студентка съм, няма как да пропусна университета. - досадно му отговори ти.
- Студента? Бих се заклел, че си на 40 години! Много късно си почнала да учиш! - малката гадинка реши да се пошегува с теб.
- На 22 съм! - изсъска му насреща, при което усмивката му стана от мазна към нормална.
- Ха! Набори сме. Колко лесно мога да измъкна всякаква информация от теб, Николетке~! - погледна го изненадано и изпуфтя. Да беше те питал просто, щеше да му кажеш .. ама хубаво, щом си е решил да се прави на Шерлок Хоумс или и ти не знаеше на какво.. Метна му за чао и реши набързо да излезеш.
Деня и на университета мина бързо и без проблеми, това означаваше, нещо лошо ще се случи. Определено. Тръгна към вкъщи, но отново ти се дояде онова китайско до у вас. Отново, изненада за теб, нямаше много хора дори, и затова и бързо поръчката ти за вкъщи беше готова. До у вас имаше път около 15 минутки, но ти реши да хванеш малко по- прекия през тъмните улички. Минавала си много пъти през него и не те беше страх, но сигурно след този ден щеше да забравиш да минаваш от там отново.
- Нико! - чу дрезгав и дълбок глас зад себе си да се провиква. Май се досещаше кой е и затова просто забърза крачката правейки се, че не си чувала.
- Знам, че ме чуваш! - бързи и силни стъпки те настигаха, при което паниката те обхвана и тръгна да бягаш, но без успех, усети как една ръка те хвана за китката и на бързо те затисна на стената. И тогава срещна погледа му.
- Защо се правиш, че не ме чуваш? - ядосана усмивка се разля по лицето на Баро, а ти усещаше как се задушаваш. - Защо не ми отваряш вратата, когато съм пред вас? - продължи момчето с въпросите, като гласът му постепенно ставаше по- висок и по - ядосан. - Защо не ми отговаряш! - и с последния въпрос момчето пред теб извика с всичка сила и удари с юмрук стената, близо до главата ти.
Сълзи се спуснаха по бузите ти, а в гърлото ти сякаш се беше насъбрала буца, която щеше да ти пречи да извикаш за помощ, краката ти се бяха схванали, сякаш всичко беше един страшен кошмар. Момчето пред теб имаше още ярост в очите, но след като видя сълзите, реши да смекчи тона си.
- Хей, хей, недей плака, не исках да те изплаша.. - момчето почна да гали бузата ти, като леко изтриваше сълзите от нея. Въпреки, при други обстоятелства, това щеше да е много мило, но в момента те плашеше още повече. - Просто .. много те харесвам, не мога да те избия от ума си, просто .. много те искам. - момчето докато говореше, доближаваше главата си към твоята все повече. Затова извъртя глава за да не можеше да направи това което беше намислил.
- Мамка му, защо се правиш на недостъпна!! - отново извика ядосан и вдигна ръка за да те удари, когато..
- ВЕДНАГА СЕ МАХНИ ОТ НЕЯ! - гласа на Джимин се чу от някъде.