Същински дявол в офиса

chapter 12

Беше трудно да игнорираш чернокосия хубавец на работа, а едва беше минало половин работна смяна. Още сутринта с влизането в стаята, те поздрави, а ти се направи, че не го чуваш. Но това не го спря да те зяпа нонстоп съвсем видно, да те целеше с хартийки или да ти повтаря името през 2 секунди. Детското му държание определено те дразнеше.

- И сега наистина ли ще се правиш, че не съществувам? – вече отегчен от играта си Джимин, заговори.  – Виж, извинявай за вчера, не знам какво ми стана .. – телефона ти издрънча и това накара момчето да млъкне. Поглеждайки реакцията ти, леко се нацупи.

Беше Хоби, сутринта ти беше писал за добро утро, после ти пожела приятна работа, а сега ти пишеше, че няма търпение да се видите довечера. Разбира се, като го прочете леко се усмихна на телефона си. Беше наистина мило от негова страна.

- Гаджето, което го нямаш, ли ти пише? – досадните му мърморене вече те ядосваше,а и без това беше време за почивка. Тропна с ръце по масата звучно, за да му покажеш явно, че е дразнител, изправи се от стола си и тръгна да излизаш. – Видях ви вчера. Как се гушкахте сладко и той те утешаваше.. Не разбирам само едно .. защо ме излъга, че нямаш гадже? 

Ти беше с гръб към него за твой късмет. * Кога ме е видял? Не, това е било малко след като си тръгнах разплакана. Това означава ли, че е тръгнал след мен? * 

- Не те излъгах. – отговори му, без да го поглеждаш. – Той ми е само приятел, който беше до мен в точния момент. – с тези думи ти излезе навън.


Седна на първата пейка до офиса и се замисли, че може би не трябва да си толкова лоша. Все пак сте колеги, трябва да си говорите. Но играта ще се промени, ти щеше да го накараш да страда мъчително.  Джимин излезе малко след това и седна до теб.

- Бях ядосан и си го изкарах на теб. – почна да говори тихо, а гласът му звучеше различно. Все едно чуваше ангелче да пее в ухото ти – Недей приема нищо присърце, което кажа. Не го мисля наистина .. Ти не си такава.. Аз го знам, че не си такава. - след малка тишина те попита-  Значи Хоби не ти е гадже? – въпроса му определено привлече вниманието ти и за първи път си срещнахте погледите за днес.

- От къде знаеш името му? Ти да не си преследвач? – думите ти го накараха да се засмее по онзи негов начин, по който му се показваше адамовата ябълка.

- Какво ако съм? Силно заинтересован съм от твоят личен живот. – продължи да ти се смее в лицето, накрая ти го ощипа и смехът му секна – Най – добри приятели сме с брат му. Познавам Хоби и с него едно време бяхме много близки. – усмивката на чернокосото момче изчезна, а погледа си отмести и загледа напред. – Той е добро момче.. И аз бих избрал него ако трябваше да избирам между двама ни. – сякаш имаше болка в думите му, но ти реши да не нахалстваш с въпросите си.

- Кой е казвал, че съм избирала между ТЕБ и него? Кой те излъга, че си в списъка ми на хора, който бих избра—момчето те прекъсна, като ти подаде ръката си.

- Искам примире с теб. Да не се заяждаме повече. Все пак, си гадже.. – ти го погледна злобно. – Все пак, ще си гадже на мой познат.

- Няма да съм гадже на никого.- измърмори набързо, но не след дълго хвана ръката му и сключи примирие. Сякаш ти олекна на сърцето, че вече няма да има драма между двама ви.

След големият „индийски“ скандал между вас, работата мина по- бързо и лесно. Вече го нямаше тоя идиот Джимпростак, а на негово място беше просто Джимин. Помагахте си взаимно до края на работното време и си приказвахте на моменти. Излезе, че не е лош изобщо. И беше доста умен и мислеше за някой неща като теб, което ти направи голямо впечатление.