Същински дявол в офиса

Chapter 8

И отново деня ти започна криво, благодарение на Джимин и безсънната нощ, която той ти донесе. Отново се успа и бързаше за автобуса. По – пътя към спирката се блъсна в един човек, изпусна си чантата, всичко се разпиля, защото нали бързаш и трябваше да те забави всичко напук. Разбира се, човека ти помогна, но нямаше много време и набързо му благодари и хукна отново. Имаше късмета, че хвана автобуса на време и не закъсня за университета ..

- Хей, Нико! – чу медения гласец на един от малкото хора, които наистина можеше да наречеш „хора“.

- Хей, Лиа! Здравей.. – въпреки фалшивата усмивка, умората в очите те издаваше за кофти събуждане. Търсеше си учебника вече от 15 минути, но не го намираше. Явно си го забравила вкъщи, въпреки че помнеше ясно как го прибра в чантата си. Е, к‘вот такова ..

- Да не си правила цяла нощ секс и затова да изглеждаш така ужасно? – шегичката на Лиа те накара да се изчервиш, като се има напредвид какво сънува и защо после ти беше трудно да заспиш отново..

- Н-не точно ... изобщо не! –в ума ти веднага нахлу гласът на Джимин и думите му „Никитке, вече имаш и мокри сънища с мен, а?“  Мамицата му.

Звънеца удари, и всички се разшумяха ужасно много за част от секундата и на следващият звънец настъпи тишина, като всеки беше седнал вече на мястото си в очакване на Злата Вещица по „Особености на корейското общество“. Никой не я харесваше тази жена .. и заради нея и предмета не беше много обичан.

-Хмм, закъснява, не е в нейн стил .. Всъщност.. Лиа, аз ще спя, кат‘ влезе дъртата ме събуди. – и ти се строполяса на чина си без дори да изчакаш отговор от момичето до теб, с надеждата учителката да не се появи.

Постепенно шума в стаята се увеличаваше плавно, но някак това те унасяше още по- бързо. Изведнъж тишината се завърна в стаята, а пък ти вече беше потънала в дълбок сън.  Монотонни стъпки ехтяха в стаята и тук-таме се чуваше шушукане. Лиа те побутна няколко пъти, но ти не реагира, а монотонните стъпки се доближаваха до теб, като ти ги свързваше със съня си.

Стъпките спряха точно до теб и кикотене се разнесе из стаята. Все едно нещо те зяпаше, и това леко те изкара от хипнозата на умората. След секунда, от поредното побутване на Лиа, ти отвори очите си, но все едно продължаваше да сънуваш. Пред теб стоеше наведено момче, може би най – красивото момче, което беше виждала до сега. Гледаше те с големите си черни очи, а след секунда се появи усмивка на лицето му, която те озари с енергия повече, от колкото 3 кафета. Беше доста близо до лицето ти, което позволи да усетиш аромата му на сладка пролет.

-Добре! – дори гласът му беше красив! Момчето се изправи и се отдалечи от теб, като не сваляше усмивката от лицето си и отново се върна на първоначалното си място. Учителското.

- Какво мамка му?? – прошепна шокирано на Лиа, като избърса лигите си по лицето, а момичето до теб просто объркано поклати глава и отново заби поглед с интерес към красивия младеж.

- Здравейте колеги. След като всички сте будни.. – направи лека пауза, като отмести погледа си върху теб, последван от всички в стаята  - .. ще мога да продължа със задачата си. Днес доцент Иванова ще отсъства. Няма да я има в идния месец. – в стаята всичко започнаха да се радват, да хвърлят шапки, шалове, превръзки (коит’ к’вот хване) и да си прибират нещата, като си мислеха, че няма да имаме час, ама разочарованието беше на милиметри от тях. - Но и също така в следващия един месец ще я замествам аз. – момчето отново се усмихна лъчезарно, при което отново в залата се чуваше само женския кикот и тук таме някое разочарован мъжки глас – Аз съм гл. асистент Хосок. Може да ме наричате Хоби разбира се, не съм особено по – голям от вас за да се държите с мен официално. Завърших бакалавър преди две години, а сега съм асистент и също така продължавам да уча.– отново се усмихна, но сякаш погледа му беше се спрял върху теб отново. Сърцето ти започна да бие бързо, точно както щеше да стане ако беше изпила наистина 3 кафета!