Към средата на нощта вятърът започва бързо да се усилва до ураган. Привеждам се ниско на гърба на Оникс, за да се скрия от бурята. Драконът не поддава. Грамадните му мокри криле порят въздуха, пръскайки ме с капки дъждовна вода. Целият му гръб е подгизнал. Аз мога само да проклинам късмета си задето виелицата се изви точно в нощта, в която напуснах двореца.
- Има още малко до гората - насърчавам животното, което навярно едва ме чува свирепата бурна нощ. - Не спирай!
Оникс като че ли знае точно къде трябва да отиде. Лети устремено напред към низините, без да се смущава от остротата на бурята. Мъглата ни обгръща хладно от всички страни и ми пречи да виждам добре, но забелязвам, че започваме да наближаваме гората все повече. Определено не случих на най-подходящото време да напусна дома си, при това на гърба на дракон.
С постепенното усилване на урагана усещам как Оникс започва леко да се колебае в полета. Крилете му се задвижват по-усилено и той се спусва надолу по билото на планината, наддавайки оглушителен рев.
От мрачното небе заваляват светкавици, които падат из низините, последвани от яростен гръм. Вятърът и дъждът брулят лицето ми, докато се спускаме право към дебрите на гората под нас.
Улавям се по-силно за Оникс.
Още една светкавица се приземява до нас с ослепителен проблясък и стъписва животното. Спираме толкова рязко, че едва не изпускам дракона. Ревът му ме разтърсва до мозъка на костите и събужда изгаряща болка в цялото ми тяло.
Още една светкавица пада опасно близо до нас, но този път тя се оказва достатъчна, за да започнем да падаме за пореден път, единствено по вина на нищожните ми умения като ездач.
Само дето този път нямам дори смътна представа какво ме очаква долу.
Оникс се бори да ни задържи, докато се търкаляме недодялано по въздуха. Води спор със собствените си криле, реве отчаяно и се напъва да се издигне отново в облаците. Силен е, при това безмерно. Но бурята е по-силна.
Вихрушката ни завлича надолу и дори мощните криле на Оникс не са способни да ѝ се противопоставят. Попадаме безвъзвратно в капана на бурята и се оставяме да бъдем погълнати от мощта на стихиите.
~~~
Гибелната болка в цялото тяло ме кара да се събудя, но нямам представа къде. Първото, което правя, е трескаво да се огледам за дракона си, ала единственото, което се простира докъдето ми стигне погледа, са огромни, закриващи небето дървета. Оникс сякаш е потънал вдън земя. Ужасната мисъл, че няма да го намеря прорязва стомаха ми като нож. Ако Оникс го няма, значи съм сама. А колко дълго бих могла да оцелея сама тук?
YOU ARE READING
QUEEN OF STORM (Book 1)
FantasyОт милиони години в свят, в който се вихри война за власт и надмощие, елфите управляват света с невъобразима мощ. Безстрашни, сурови и несломими, те са родени могъщи и отраснали като воини, а светът е на колене в краката им. Деветнадесетгодишна...
