QUEEN OF STORM (Book 1)

~ Chapter 36 ~

ВЕЧЕ ОТ НЯКОЛКО часа се движим. Вече от няколко часа Кресида е сама в гората, а аз не знам какво се случва с нея.

Преди малко жътварят ми каза, че наближаваме първата си крайна точка. Аз все още не знам къде съм или накъде отивам, но му имам достатъчно доверие, за да го следвам по петите като послушно куче. Правя го от самото ни запознанство насам.

Кървавото семе още ни чака на Лунен връх. В далечната земя Дафрос, която дори не съм посещавала. Айрин щеше да я посети с опити за мирни преговори, когато станеше кралица. Може би щях да я убедя да ме вземе със себе си, ако ситуацията не се бе усложнила. И сега вместо да пътувам към Дафрос заедно със сестра си, аз пътувам натам заради нея. За да опазя живота ѝ.

Жътварят върви сам пред мен. Аз оставям Роуланд и Демон, за да ида при него, завървявайки припряно отдясно му.

- Каза, че остава малко път - припомням му. - Мислех си, че мястото е на границата между Дафрос и Мраморен край?

- Така е - прост отговор, а и той не подема с обяснения.

- Как е възможно? - едва не прозвучавам заядливо.

- Мястото - подхваща неохотно - се намира на границата. Разположено е под земята на двете територии. Ние ще влезем от онзи вход, който се намира в Мраморен край.

- Защо не от този в Дафрос?

- Защото за разлика от тези на Мраморен край, границите на Дафрос са охранявани. Обградени от вода. Дотам може да стигнеш единствено на кораб или с позволението на суверена. Там отиваме само двамата с теб.

- Щом се изисква позволението на суверена, а няма друг начин за влизане, как тогава ще влезем там? - сега вече реално се заяждам.

- С теб ще катерим Лунен връх - казва, сякаш не знам това. - Бъди благодарна, че за това не ни е нужен нито кораб, нито позволение от владетел. Бъди благодарна също, че спътникът ти знае една скришна пътека до върха.

Вдигам вежди, възпирайки усмивката си.

- Всезнайният жътвар - извъртам очи. - Какво ли щях да правя без него!

- Да знаеш, принцесо, нямам представа - отново прави така че да извърти опита ми за сарказъм в своя полза. - Навярно отдавна вече щеше да си мъртва.

- Жътварю, нима вече си забравил колко точно пъти отървах задника ти от жестоко наритване, откакто сме заедно?