QUEEN OF STORM (Book 1)

~ Chapter 37 ~ Rhiannon

КИЛИЯТА Е ТВЪРДЕ студена за вкуса ми. Твърде смърдяща на смърт, гнило и мърша. Не мога да не се запитам колко души са лежали тук преди мен. И колко точно са умрели, ако не от студа, то от миризмата на предишни трупове.

Запушвам нос и надзъртам отново към съседните клетки, където са затворени двамата жътвари и Аргон. Сложиха мен в една клетка заедно с Демон. Навярно вещиците са си мислели, че по време на престоя си тук, вълкът ще огладнее достатъчно, за да ме оглозга до кокал. Аз знам, че не би го направил, затова и не се тревожа.

Кайра я няма тук. Към която и килия да погледна, заварвам най-вече деца около възрастта на сестра ми. Сигурно са я затворили в отделно помещение и продължават да я измъчват. Не искам да си мисля колко я боли в момента. Изглеждаше отчайващо зле докато я мъкнаха дотук. Отвсякъде ѝ течеше кръв, беше страшно по-бледа отколкото е принципно и трепереше дори в съня си. Тя получи цели три рани от стрели, докато аз се отървах само с леко ожулване на глезена. Не мога да повярвам, че се чувствам толкова зле от това.

На мен може и да ми е жал за Кайра, но пък жътварят Азриел изглежда истински съкрушен, сякаш образът на потъналата в кръв елфа постоянно изскача пред очите му. Ръцете му са разтреперани, а той се опитва да овладее гнева и безпокойството си като обикаля напред-назад из тясната килия, която дели с Роуланд.

Не е седнал през последния час, в който висим тук.

- Азриел - обажда се приятелят му със спокоен глас. - Нищо не можеш да постигнеш така.

Подскачам в килията си, щом жътварят впива юмрук в решетката. Демон изскимтява с клепнали уши, но не защото се е уплашил, а по-скоро от чувство на безнадеждност. Децата в съседните килии се посвиват от страх.

- Ще я убия! - крещи с обрамчено от ярост лице Азриел. - Астрид. Астрид е виновна за всичко.

- Не му е сега времето да нервничиш... - Имам чувството, че Роуланд се опитва да предотврати подхващането на някаква твърде лична тема.

- Струва ми се, че много лесно забравяш... - Изумявам се, щом жътварят Азриел впива показалец в Роуланд, изглеждайки строг и разлютен. - Какво причини тя на Инара. На вас двамата също! Само защото сте единствените достатъчно глупави да не се откажат от мен.

Роуланд млъква, а до мен Демон се отпуска на пода с глухо тупване. Споглеждам се с Аргон в отсрещната килия. И той също като мен, не разбира за какво става дума.