Разбуждам се под светлината на деня, благодарение на шумните стъпки на спътника си. Днес главата ми е що-годе отпочинала, но все още чувствам пулсиране в дясната буза и долната устна, а пресните кървави рани от вчера са се позатворили и превърнали в забележими, болящи синини.
Надигам се на лакти и зървам как жътварят прикляква до мен, носейки в ръце свежи, бели цветчета Снежен лист. Навярно ги откъснал съвсем скоро, съдейки по чистотата им. Откъснал ги е за мен?
- Това е за болката - казва, като изсипва няколко в шепата ми. Явно забелязва, че го гледам любопитно, затова бърза да обясни: - Стана ми леко гузно, задето вчера ти насиних лицето. И ти разкървавих ръката и крака. Задето ти цепнах веждата, и... така нататък. Можех да бъда по-мек.
Чудя се какво ли му има на деня?
- Сама си го навлякох - пуфтейки, се изправям до седнало положение. - С молбата си да ме тренираш, с досадата си и... така нататък. - насочвам поглед към цветчетата в шепата си. - Благодаря, че си ги откъснал за мен.
- Яж бързо - заръчва той и се надига.
Натъпквам Снежния лист в устата си, задъвквам припряно и чакам вълшебството да се случи. Сокът се разлива по езика ми, окъпва го в хладна сладост, след което попада в гърлото и продължава надолу към стомаха. Истина е това за болкоуспокояващия ефект. Облекчава ме бързо, или просто накарва тялото ми да изтръпне и да престане да усеща. Каквото и да е, чувствам се много по-добре.
- Готова ли си? - назорва ме жътварят.
Още две цветчета са останали в шепата ми и аз пъхвам едното в устата си.
- Само да преглътна - промърморвам докато все още дъвча предпоследния Снежен лист.
Въздухът около мен внезапно охладнява още повече, така че се загръщам плътно с наметалото. Насилвам се да се изправя без да изпъшкам, заслушана в мелодията на вятъра. По земята сухите листа се вихрят, следвайки стихията. Сякаш нещо тук смущава природата. Спомням си го от онзи път, когато бяхме навътре в гората и вятърът отново се вихреше, придружен от писъци.
- Няма време - настоява нервно спътникът ми и пръстите му заграбват ръката ми над лакътя. - Казах ти да побързаш.
Ръката ми потръпва и изпуска последното цветче Снежен лист, обхваната по дължината си от остра, пробождаща болка. Улавям я и я разтривам с пръсти в усилен стремеж да успокоя схващането. Болката става все по-нетърпима и гнетяща, караща крайниците ми да започнат да омекват.
ESTÁS LEYENDO
QUEEN OF STORM (Book 1)
FantasíaОт милиони години в свят, в който се вихри война за власт и надмощие, елфите управляват света с невъобразима мощ. Безстрашни, сурови и несломими, те са родени могъщи и отраснали като воини, а светът е на колене в краката им. Деветнадесетгодишна...
