ПРЕДПОЛАГАШЕ, ЧЕ Е изминала една нощ откакто беше извън килията, но пък на това място, каквото и да беше то, винаги бе тъмно като в рог. Холидей не можеше да прецени кое време на деня е. А и рошавата вещица също не проявяваше любезността да ѝ каже.
От доста време се трудеше упорито над огромен ръждясал котел, един от тези, които вещиците използваха за кървавите си заклинания, или поне така бе слушала да разправят хората по улиците в Уайтклиф. Търкаше го с телена гъба от всички страни, отвън и отвътре, докато не свали ръждата от метала. Кожата на ръцете ѝ се бе зачервила и тук-там разранила до кръв. Болеше я, но прояви благоразумието да не се оплаче.
Наоколо постоянно се въртяха вещици, гледащи я стръвно, сякаш бе парче сурово месо за глозгане. Ала те никога не си позволиха да я докоснат. От време на време се появяваше и рошавата вещица да следи поведението ѝ, да се уверява че не върши нищо друго, освен да лъска огромния съд. Холидей се чудеше за какво им е. Може би щеше да им трябва за ритуала, който постоянно споменаваха, но никога не се обясняваха в подробности пред нея. Мислеше си, че сега почиства точно този казан, в който по-късно щяха да сварят плътта и костите ѝ. Напрягащата мисъл я сковаваше и ръцете ѝ започваха да тръпнат, което другите вещици усещаха.
- Работѝ по-чевръсто, червей - пришпори я рошавата, когато се появи отново. - С това темпо ще ти отнеме векове.
Ненавиждаше да я наричат „червей", откакто бе разбрала причината. Тези жени се хранеха с червеите. Хранеха се с всякакъв вид гнусни насекоми, които Холидей не желаеше дори да погледне. Сигурно нямаха нищо друго за ядене, че да прибягнат до нещо толкова отвратително. Може би принципно се хранеха с месо, също като хищниците. Може би затова я гледаха толкова гладно всеки път, щом минеха покрай нея, и се изкушаваха от аромата на кожата ѝ.
Ръцете ѝ затрепериха по-силно и тя изпусна телта в котела, като веднага след това побърза да си я върне, за да продължи работата си. Уви, страхът й не остана незабелязан. Рошавата вещица се извиси над нея, поглеждайки свъсено към разранените ѝ ръце.
- Горкото червейче - измънка тя и приклекна пред Холидей, която се стремеше да отбягва погледа ѝ, гледайки във всички останали посоки. - Такива нежни ръчички си имаш! Не са подходящи за груба работа. Какво правиш с тях, а? С какво са ти полезни?
ŞİMDİ OKUDUĞUN
QUEEN OF STORM (Book 1)
FantastikОт милиони години в свят, в който се вихри война за власт и надмощие, елфите управляват света с невъобразима мощ. Безстрашни, сурови и несломими, те са родени могъщи и отраснали като воини, а светът е на колене в краката им. Деветнадесетгодишна...
