QUEEN OF STORM (Book 1)

~ Chapter 42 ~

КОГАТО ИЗПИТАНИЕТО НА Рианон свършва, тя рухва на колене, изглеждайки полумъртва. С това идва моят ред. На вещиците им се налага буквално да извлекат Рианон от пътеката. Така и не виждам да освобождават малката Холидей Файдли от магията, под която е заключена. Астрид очевидно няма намерение да изпълни нито една от заканите си, докато и двете с Рианон не свършим работа, на която се съгласихме. Всъщност, тя вече свърши своята част, изглеждайки непоколебима. Гледах я и ми беше трудно да повярвам, че подобно зверство ѝ се удаде с такава привидна лекота.

Трудно е да бъдеш чудовище, ако не си роден такова. За мен хората са прави. Аз съм родена чудовище и проливането на кръв е в природата ми. Само дето досега единствените неща, които съм убивала, са били животни или зверове, заслужили по някакъв начин тази участ. Никога хора. Още по-малко невинни.

Правя опити да изготвя в главата си план, с който да си помогна, ала с всеки опит стигам до все по-задънена улица. Астрид може да е заточена в тази пещера повече от хилядолетия, но това очевидно не пречи на ума ѝ да сече като бръснач, да крои от жестока по-жестока подлост, като някаква неуморна машина за злонамерения. В схемата ѝ да ме пречупи няма нито една проклета необмислена стъпка, от която да се възползвам. По-лошото е онова от правилата ѝ, забраняващо хитростите, което буквално оковава ръцете ми зад гърба. Но ако все пак поема риска да хитрувам, ако въобще ми хрумне как, ще се измъкна в най-добрия случай. Ще измъкна само себе си. Но аз не дойдох тук сама и няма да оставя онези, които склониха да ме последват във всяко едно безумие, в което неволно ги въвлякох. Не съм чак толкова егоистична господарка, струва ми се?

- Трагично е - казва Астрид, докато аз излизам на пътеката. - Когато в живота ти дойде онзи момент, когато съдбите на хора, които обичаш и на такива, които изобщо не познаваш, зависят от едно твое решение. В тези моменти се питаш: „Правилно ли постъпвам?". Дали е правилно да пожертваш толкова много животи в замяна на един единствен, който ти цениш. Звучи егоистично. А и, замисли се само: тези хора също значат нещо за някого. Може би са майки и бащи, братя и сестри, съпрузи или съпруги, синове и дъщери. Но тук не става дума за тях, права ли съм? - Поглеждам я кръвнишки. - В момента тяхната господарка се нуждае от живота им за собствените си угоди и те са длъжни да ѝ го дадат. Такъв е принципът на йерархията. Винаги печелят по-силните. - Астрид отпуска гръб на облегалката на трона си. - Разправя се, че елфите от Сестринството на Бурята били хрисими господарки. За теб съм сигурна, но се надявам поне сестра ти, така наречената „бъдеща кралица", да е стока. Така де - подсмихва се насреща ми, - ако въобще има бъдеще.