QUEEN OF STORM (Book 1)

~ Chapter 28 ~

НЯКОЛКО ЧАСА ПОДРЕД не мога да говоря. Но и не искам. Кожата на шията ми щипе и изгаря от болка, зачервена. Когато си поемам дъх, дробовете ми издават влудяващ свирещ звук. Когато се почеша, болката започва да хапе отново, ожесточено. Когато се прокашлям, гърлото ми е сухо и драска сякаш е пълно със стърготини. Успокоявам шията си като я покривам със сняг и чакам облекчението да се случи, а после, като се мине малко време, все едно въобще не го е имало.

Лежа до собственоръчно накладения си огън и досега никой от тримата ми спътници не е идвал да ме обезпокои.

Опитвам се да не мисля за призрака. Опитвам се да мисля за друго, но единственото, за което се сещам е моята мила Еверида и майчините ѝ ласки. Затворя ли очи, почти успявам да почувствам присъствието ѝ. Представям си я тук, точно до мен, играеща си с косата ми, докато не се унеса. Съзерцавам играта на пламъка отсреща и си спомням как приятелката ми пищеше, спомням си последния поглед, който ми отправи. На мен, не на когото и да било друг. Мисля си какво ли щеше да ми каже, ако не я бях пренебрегнала напълно в деня на смъртта ѝ. Сега никога няма да узная отговора.

Всмуквам сълзите, стичащи се по устните ми и соленият им вкус плъзва в устата ми. Гърлото ме боли и когато преглъщам. Но не мога да не преглъщам. А рано или късно ще трябва и да продумам.

Зад гърба ми някой тихо пристъпва към мен. Аз обаче нито помръдвам, нито го удостоявам с поглед. Преструвам се на заспала докато жътварят намята черното си палто отгоре ми, подпъхвайки го под тялото ми, така че да ме обгърне цялата. Стискам очи, за да възпра сълзите си. Явно гузната съвест е способна да промени до неузнаваемост дори някой като него. Ако жътварят не го правеше само заради нея, може би бих оценила жеста.

- Трябва да знаеш, принцесо... Ти може и да си шантава, но въпреки това си една от малкото, които доброволно биха прегърнали сърдит жътвар - продумва той почти шепнешком, при което изражението ми омеква. - Ти би била добър приятел. Но не това е, което желаеш. Ето защо щом се върнем от Дафрос и походът ни приключи, ще те отърва от себе си веднъж-завинаги. Бъди така добра и никога не разказвай за мен. Нуждая се да бъда сам.

Това казва докато ми оставя палтото си, като дори не подозира, че слушам. Не за пръв път споделяме едно мнение относно това. Раздялата ни е най-доброто, което ще ми се случи скоро време. Повече няма да се налага да се заяждам с него и преследващите го призраци. Ще го оставя, точно както оставих Еверида и ще възстановя плана си да се отдам на службата към своя край, докато гледам как сестра ми Айрин бързо се превръща в кралицата, за която ще се боря. Всичко ще е точно такова, каквото трябва да бъде.