QUEEN OF STORM (Book 1)

~ Chapter 1 ~

Селото се намира дълбоко в подножието на Мраморен дворец, достатъчно далеч от вкъщи, за да съм спокойна, че никой не ме преследва. Наоколо се разхождат само човешки индивиди, както винаги заети да се суетят във всички посоки на малкия площад, за да обърнат внимание на клетото момиче, опитващо се да ги привлече с изгодните цени на деликатесите си. Днес момичето е донесло кошница с недоузрели ябълки, яркозелени на цвят и със сладко-кисел вкус. Облякло е най-скромното облекло, което може да се намери в цялото елфическо кралство. Отворило е широко невиждащите си очи, с надеждата че все някой ще прояви съжаление към слепотата му.

Момичето съм аз.

И никой не се спира при мен и кошницата ми с ябълки.

- Купете си ябълки! - извиквам на повърхността гласа на отчаяното малко дете и се опитвам да го овладея правилно, за да не се усъмни някой, че момиченцето всъщност не е това, за което се представя. - Само три медника! Но може и два?

Все още никой не идва да си купи от плодовете, а кожата вече започва жестоко да ме сърби от превъплъщението. Чеша я до зачервяване и се боя, че има вероятност съвсем скоро да започне да се свлича. Не трябва да съм тук щом това се случи.

- Купете си ябълки! - опитвам за последно, усещайки как гласът ми на жена се мъчи да си пробие път и да вземе превес над детския.

Най-сетне някой разтваря шепата ми и оставя вътре три студени на допир монети. Поглеждам нагоре, примигвам няколко пъти и силуетът на щедрия човек бавно започва да се прояснява.

Връщам се.

Погледът ми се избистря идеално, затова се налага да изхвърля кошницата и да скрия лице в дланите си, преди хората да видят как сляпото дете се превръща в същество, което лесно би ги ужасило.

Избягвам от площада, провирайки се в една от тесните калдъръмени улички и се скривам точно навреме за преобразяването. Кичурите кафеникава коса на момиченцето окапват в порасналите ми шепи, заменени от снежнобялата, прошарена със сребърни оттенъци коса, с която съм свикнала. Гръбнакът ми се извива и пука под напрежението от внезапния бърз растеж. Хрущялите в ушите ми пращят, изменяйки формата си в обла продълговата дъга, заострена като шип в края. Кучешките ми зъби разкъсват венеца ми и се издължават, щръквайки навън като малки, остри ножове. Удобните ми дрехи от кожа и пух обгръщат цялата ми височина, от глезените чак до китките и шията, без да оставят открит нито милиметър от бледата ми луничава кожа.