QUEEN OF STORM (Book 1)

~ Chapter 30 ~ Holiday

НОЩТА МИНАВАШЕ ПРЕКАЛЕНО бавно, а раната на Нита си оставаше все така жестока и кървяща. Холидей се боеше за братовчедка си и почти не мислеше за сутринта, когато щеше да се изправи лице в лице с кралицата на вещиците. Ставаше все по-маловажно с всяка секунда, в която Нита пребледняваше от загуба на кръв. Ако я загубеше сега, това щеше да е най-лошото, което може да се случи.

Холидей стоя будна цяла нощ, удобно положила главата на Нита на свитите си колене, и внимателно приглаждаше косата ѝ. Молеше се да я задържи достатъчно дълго, докато напуснат това ужасно място. След това, ако по чудо се върнеха в Уайтклиф, опитни ръце щяха да се погрижат за живота на Нита. По-опитни от нейните, дори с наставленията на Касиди.

Нита си пое дълбоко дъх и тялото ѝ потрепери. Така правеше вече няколко пъти през последния час. Това тревожеше Холидей, затова реши да се допита до Касиди.

- Това са просто конвулсии, Холидей - отвърна момичето. - Случва се от болка или студ. Сега са по-силни, защото ги има и двете.

- Касиди - настоя Холидей с най-сериозния си тон. - Може да съм на дванайсет, но не съм глупава. Кажи ми истината.

Тя улови погледа на Касиди в отсрещната килия. Забеляза как очите ѝ бяха тревожни, но и тъжни.

- Холидей, тя няма да удържи на това - въздъхна през сълзи, а Холи настоятелно заклати глава. Отричаше. - Вярвам, че Нита е силна. Дори много, много силна. Но никоя жена не би могла да оцелее след такава рана, невъзможно е. Ще ѝ трябва чудо да се оправи.

Но как можеше да се случи чудо? Холидей се замисли по този въпрос докато гледаше лошата рана на братовчедка си. Вече по-малко се смущаваше от кръвта, след като цяла нощ бе цапала ръцете си с нея и сега цялата лепнеше неприятно. Беше твърде заета да се грижи за Нита, че дори бе забравила да упражнява гласа си.

По дължината на тунела отекна силен тътен, непоносимо блъскане на два предмета един в друг, с което вещиците известяваха пристигането си. Това разбуди Нита и тя погледна заедно с Холидей към вещицата, носеща в ръцете си тенекиен поднос за храна. Отново бе пълен с пълзящи гадинки.

Холидей се смути, когато вещицата мъчителка застана пред клетката им, а Нита само изсумтя, за да покаже пренебрежението си и извърна поглед.

- Не изглеждаш никак добре, бъбривке - каза рошавата на Нита. - Май малко се поувлякох с теб. Ако имаш нещо друго за казване преди закуска, сега е времето да го чуя.