Прохладната нощ хвърля сянката си над горските дебри, а аз с радост поемам глътка чист, свежо студен въздух. Кресида ме превежда между дърветата още по-надълбоко в гората, където листата се спускат над мен като тъмни сенки. Полъхът развява сребърно-бялата ми коса, която се показа на повърхността само няколко часа след преобразяването ми в човек.
Истинско удоволствие е отново да чувствам собственото си тяло. Кожата си. Косата си. Зъбите си. Способна съм да оценя тялото си едва след като съм прекарала толкова много време в нечия чужда кожа.
- Има ли нещо важно, което трябва да знам, преди да пристигнем? - питам Кресида, която опитно си проправя път през пълзящите навсякъде растения.
- Да. - Поглежда ме с усмивка. - Не ги предизвиквай.
Тя продължава умерено напред, докато аз припряно крача след нея с тихо мърморене. Клоните на дърветата брулят лицето ми и почти изцяло забулват погледа ми. Няколко пъти съм на косъм да се строполя, опитвайки се да имитирам уверената крачка на Кресида.
В идния миг тя спира толкова изневиделица, че едва не се блъсвам в гърба ѝ. Отстъпвам крачка назад, изчаквайки я да се прехвърли от другата страна на храсталаците, за да мога да скоча доверчиво подире ѝ. Мигновено съжалявам за решението си, когато осъзнавам, че от другата страна на храста се простира трап. Претъркулвам се тромаво в него, разкъсвайки още повече одраната си наметка. Кресида се надвесва над мен, извила устни в самодоволна усмивка.
- Внимавай с ямата. - Дори не намира за необходимо да ми подаде ръка или да ми окаже каквато и да било друга помощ.
- Да. - Избърсвам калта от лицето си. - Благодаря за предупреждението.
Изправям се, преди някой да е видял как се търкалям по земята като осакатено животинче и намятам черната качулка върху главата си, като внимателно оглеждам околността изпод нея.
Намирам се на поляна.
Поляна, насадена в нищото, измежду милионите дървета. Устроена е подобно на лагер под висящите клони на пет огромни дъба, денем пазещи разкъсана сянка отгоре. Отнякъде трептят проблясъци на огън. Навсякъде са разположени продълговати дървени маси, запълнени с изпотени мъже в необичайно облекло, веселящи се със щедро напълнени халби в ръка.
KAMU SEDANG MEMBACA
QUEEN OF STORM (Book 1)
FantasiОт милиони години в свят, в който се вихри война за власт и надмощие, елфите управляват света с невъобразима мощ. Безстрашни, сурови и несломими, те са родени могъщи и отраснали като воини, а светът е на колене в краката им. Деветнадесетгодишна...
