QUEEN OF STORM (Book 1)

~ Chapter 43 ~

ТОВА РАЗБУЖДАНЕ Е по-приятно от предишните, които имах. И не защото раните не ме болят. Напротив. Те все още са горящи и възпалени. А защото чувствам приятната топлина на прегръдка.

Ако не се разбуждах точно в този момент, щях да реша, че сънувам случващото се. То е твърде хубаво, за да се случи на такова ужасно място.

Все още съм в клетка, но този път не са ме оставили сама, а съм в една клетка с Азриел, чиито ръце са се сключили около мен по време на съня. Той спи облегнат на каменната стена, а аз съм правила същото, настанена в скута му. Краката ни са преплетени, главата ми е нагодена на гърдите му, а ръката ми го е прегърнала през рамо и се е заровила в гарвановочерната му коса. Изглежда толкова спокоен, че навярно дори побутване не би го събудило. А той се събужда от всичко.

Дожалява ми да наруша съня му с изправянето си, затова решавам да си полежа така още няколко минути, наблюдавайки отсрещната стена. И без това нямам много други неща, които да правя. Бих могла също да заспя, но уви, вече съм будна и раните ме болят прекалено много, за да ми позволят да се унеса. Старая се да дишам равномерно, ала този ритъм бива нарушен всеки път, щом жътварят изпълва гърдите си с въздух, карайки мускулите си да се раздвижат под тялото ми. Тогава дъхът ми секва, а после се връща отново, само за да секне пак.

Скоро се предавам и прибягвам до опит да се отърва от тази плетеница, в която са се превърнали краката ни. Стискам устни, докато деликатно промушвам единия изпод свитото му коляно, а другия отмествам от неговия и протягам настрани. Разпъвам тяло като много еластична дреха и, богове, това боли!

- Какво правиш? - сепва ме говорът му, при което аз едва не падам.

- О, нали знаеш. Опитвам да се изнижа незабелязано.

- И къде ще отидеш? - пита той, все още с пресипнал от съня глас.

- Никога не задаваш глупави въпроси, а, жътварю?

- Старая се - казва, а след като вече е буден, аз се отпускам отново върху него, внимавайки да не засегна някоя рана. - Кажи ми... за какво си мислиш.

- Сънувах ли, или ти наистина ме целуна? - усмихвам се, вдигайки закачлив поглед към лицето му.

- Сънувах ли, или ти наистина ми отвърна?

- Навярно си сънувал, защото аз съм отговорна елфа, която спазва определени норми. - Вирвам високо брадичка.