Жътварят прекарва цял ден и цяла нощ в сън. В моментите, в които го посещавах обаче ми се стори, че войнът всъщност не спи, макар дишането му да бе отрепетирано плавно и равномерно. Това ме навя на мисълта, че е тъй като е бил неспособен да заспи, е прекарал цялото това време, лежейки омаломощен в основата на любимото си ясеново дърво, твърдо решен да не говори с никого. Дори Демон не ходи при него, макар вълкът рядко да се спира на едно място. След известно време аз също спрях да проверявам дали най-сетне се е свестил достатъчно, за да тръгнем на път. Една малка, съпричастна частичка от мен осъзнава, че постъпвам егоистично като го пришпорвам така, но тогава друга, по-трезва част от мен взема превес, напомняйки ми, че правя това в името на Айрин - сестра ми, която няма да оцелее при никакви положения, ако прекалено много се бавя.
Въпреки това подарявам на жътваря още малко време за отдих. Седя на една от празните маси в леговището и отново преглеждам оръжията си. Точа остриетата на ножове, докато не станат толкова невъзможно остри, че да могат да прережат плът и кост с един-единствен замах. След няколко часа, прекарани в това влудяващо бездействие, всички оръжия са приведени в абсолютна готовност да бъдат използвани.
Трябваше да сме потеглили преди два дни. Сега, като се има предвид неблагоприятното състояние на жътваря, подобно нещо е - меко казано - невъзможно.
Беля един от онези цитруси и си отхапвам парче, което що-годе да засити звучния глад на стомаха ми. Все още ми липсва голяма част от месните храни, които съм свикнала да ям на закуска, обяд и вечеря в Мраморен дворец. Като се сетя за тях, устата ми се изпълва с копнеж и слюнка. Тогава отхапвам още от цитруса и се съсредоточавам върху вкуса му, за да изгоня представите за месо от главата си. Още от детските си години винаги съм била учудващо слаботелесна, което представляваше основна тревога за готвачките в Мраморен край, които се чудеха с какво да ме нахранят, за да закрепят поне малко това мое мършаво телосложение. Аз обаче отдавах слаботата си на постоянните тренировки, които стапяха всяка наскоро погълната храна и укрепваха тялото ми от по-различна гледна точка. Изглеждах слаба, но бях по-силна от другите ми сестри, по-гъвкава от змия и по-устойчива от камък. И все още съм.
Жътварят въобще не знае с какъв тип принцеса се е забъркал.
- Как е той? - питам Роуланд, който пристига при мен след поредния опит да разговаря с Азриел.
ESTÁS LEYENDO
QUEEN OF STORM (Book 1)
FantasíaОт милиони години в свят, в който се вихри война за власт и надмощие, елфите управляват света с невъобразима мощ. Безстрашни, сурови и несломими, те са родени могъщи и отраснали като воини, а светът е на колене в краката им. Деветнадесетгодишна...
