Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Какво стана...

Събудих се в 5 часа сутринта от вълнение. Бяхме се нанесли преди два дена тук...разбира се не по мое желание ...но щом нашите са казали аз трябваше да изпълнявам. Тези хора просто ме вбесяваха. Един ден момче от старата ми гимназия ме проследи до вкъщи, защото ме харесвал, мама се изплашила от него и си наумила, че трябва да уча в много по-елитна гимназия от това " сметище ", както го нарече тя.
Явно не е много запозната с елитността на определени гимназии, защото ме прати в гимназия " Фиърфийлд ", където половината ученици бяха бели американци ...каквато съм и аз , а другата....мексиканци.
В кратките, но мъчителни два дни, които прекарах тук завързах приятелства, за да се подсигуря за предстоящото начало на училище. Лесно се вписвах в обстановката и хората бързо ме харесваха понеже знам как да бъда тарторка...все пак съм богата бяла кучка от богато семейство....Кучка, която обича да взима парите на "татенцето"и си купува скъпарски, маркови, дизайнерски дрехи. Кучка, който е мразена от момичетата и обожавана от момчетата...

Да ...но не ....аз обичах да се крия зад тази опаковка ...наричах я захарната ми опаковка ..понеже не искам хората да виждат недостатъците ми си съставих всички тези черти, за да бъда "перфектна" ... в реалността аз съм просто една девствена 17 годишна...която никога не е себе си ...но ми харесваше да е така. Още от малка нашите изискваха от мен да съм перфектна във всяко отношение. Най-големият ми страх е да не изгубя контрол..направя ли го всички опаковки и илюзии за същноста ми ще отидат по дяволите ...

Станах от леглото си, отказвайки се да влагам празни надежди да заспя отново и слязох по стълбите. Взех си ябълка, но стомахът ми отказа да приеме всякакъв вид храна и усещах как сърцето ми ще се пръсне от притеснение.. единственият човек, който ми допадна се казваше Хейли ...запознахме се в парка и тя ми разказа за мексиканците ...не каза много добри неща за тях, както и всички, които попитах.
Качих се горе отново и се облякох така :

...нищо ново ...обичайното . Никога от три години не бях обличала дънки или къси панталонки ...винаги рокли или поли. Все пак изглаждах опаковка няма начин да сложа върху краката си това плътно, скучно и безстилно нещо наречено анцунг.
Накрая намерих чантичката си с гримове, която стоеше някъде из неразопакованите ми кашони. Бях прекалено заета да си реставрирам багажа от съжаление и реване, че оставям всички мои близки и започвам на ново и непознато за мен място. Преди бях пълна с приятели и гаджето ми Колин вече ми липсваше ...поне бях накичила цялата ми стая с наши снимки. Загледах се в една определена. Беше на нас двамата ,целувайки се на фона на морския плаж. Виждаха се само сиуетите ни и този спомен няма да се изтрие никога от съзнанието ми. Бях с черешовия ми гланц и усещах как морския бриз се вее и разстилаше кадифените ми руси коси. Изключително много харесвах океана....можех да се взирам в разбиващите се вълни в плажа с часове...само така забравях за всичко без да мисля за последствията.

Завърших грима си като не прекалих много, дори не използвах сенки. Погледнах часа и вече беше време да тръгвам. Слязох по стълбите на подскоци и излязох от нас. Щом прекрачих прага видях един мексиканец да се навърта около колата ми. Честно казано не се ядосах понеже ...мамка му този човек беше убийствено секси. Черна коса, не много дълга, големи бицепси и татуировка на рамото.
- Хей! Какво правиш тук, около колата ми! - развиках се и той ме погледна ....изпаднах в транс в тези черни наподобяващи бездни очи.
- Здравей mamacita. Много хубава кола си имаш! - приближаваше се бавно към мен.
Какво се мислеше!MAMACITA!?? Вбеси ме как веднага започна да се надува...а толкова ми хареса в началото.
Отстъпвах назад и преди да кажа нещо се препънах и изкълчих глезена си.

- Мамка му ! - извиках и се свих на земята.
Момчето се окопити сякаш не беше за вярване, че има толкова некъдърен човек като мен. Действа експресивно и ме вдигна на гърба му.
- Внимавай повече, принцесо! Какво ще правиш, ако човек като мен не е наблизо а ? ...Казвам се Алекс между другото.

- Аз съм Бритни...Мерси за помощта! - не можех да повярвам че висях на гърба на непознат и то мексиканец без да направя нищо по въпроса....захарната Бритни нямаше да го позволи...но някак си отново усещах океана в този момент . Извадих късмет, че и той учеше във " Фиърфийлд".