Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Една нещастна катастрофа

Г.Т.АЛЕКС

Три месеца....преди три месеца за последно контактувах с Бритни....още не я бях преглътнал...Ноа се притесняваше за мен....и то много....промених се ...затворих се в себе си...нямах приключения в живота си вече....той се опитваше да промени това, за което му бях страшноо благодарен...не се отказа от мен...всички други просто не обръщаха внимание в какво положение бях....В последно време имах чувството, че хората криеха нещо от мен...станеше ли дума за Бритни всички сменяха темата....и не беше, за да не мисля за нея....Дори Ноа не искаше да ми каже какво не трябваше  да знам...няколко пъти го попитах какво се случва и той мълчеше или сменяше темата все едно не го бях питал.

Така една сутрин Хейли и Ноа си говореха в хола ни, докато аз спях. Събудих се и излязох от стаята си....запътих се към стълбите и преди да сляза ги чух..

– Аз тръгвам, скъпи....внимавай Алекс да не разбере...Бритни ме е предупредила, че той в никакъв случай не трябва да разбира! – при думите на Хейли сърцето ми спря да бие....щом чух имато на зайчето ми, което още не бе напуснало сърцето ми, застинах....

– Какво не трябва да разбирам?–питах с празен поглед и изражение.

– Ъм...Алекс....– Ноа се чудеше как да реагира и се спогледаха с Хейли....

– Ъм...Аз тръгвам....Бритни ме чака....чао– Хейли се измъкна бързо и лесно, но нямаше да си седна на задника, докато не разбера какво се случва.

– Ноа...веднага...казвай..– ядосаният ми тон го стресна малко..

– Ами...Не откачай, моля те....но....Бритни и Колин...сгодили са се....днес е празника....– КАКВО!!!...Не, не , не , не...По дяволите НЕ...МАМКА МУ.....какъв съм глупак...ИДИОТ....идеше ми да убия това малко КОПЕЛЕ....да се разрева...да строша нещо....всъщност много неща ....и да се самоубия в същото време....исках да изкарам яростта си...

Исках само да изкарам яростта си....исках само Бритни....нищо повече...Ноа се опита да ме спре, но аз се запътих към мотора  ми...казваше се Хулио...беше подарък от баща ми....якето и Хулио бяха единственият ми останал спомен от него.....Качих се на него и потеглих...оставих всичко зад себе си....всичко....не чувах и собствените си мисли....чувах единствено силно туптящото си сърце....защо....защо не можех да я имам, мамка му !? 

С всяка измината секунда гнева ми се засилваше, а заедно с него и скоростта, с която карах...препусках по бързо от пътуващите коли заедно с мен....правих рязки завои и.....един завой....не успях да взема....едно дърво....едно само и младо дърво....беше предназначено за мен...беше предназначено да се блъсна в него.....веднъж бях заспал в движещо се такси....покой...чувствах покой, докато не се съвзех и видях всичко с главата надолу....таксито се беше блъснало в кола....задавих се от уплах....е....и това усещане беше подобно....не знам как да го опиша по по– различен начин...но всичко стана прекалено бързо...прекалено беше шумно....прекалено беше страшно....прекалено беше късно.....една нещастна катастрофа.... 20 юли...