Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Грешно ли е ?

Настъпи мълчание. Реших да се сдегна и сетне проговорих:
- Виж ...Алекс...това което стана в коридора беше грешка да . Но аз честно казано не съжалявам, че направихме тази грешка, и това което ме накара да почувствам беше за първи път в живота ми. Знам лудост е ! Та ние днес се запознахме ....но просто се поддадох и сега ме е яд, че го допуснах, защото знам какъв човек си...и ти си такъв, че сега дойде, за да докажеш как си ме изиграл.
   В погледа му четях истинска мъка.
         - Бритни..ти сама го каза....запознахме се днес ....знам, но не дойдох да те дразня...дойзох да ти се извиня ...че те изпозвам така...защото сега искам само теб...мисля за теб от както те видях Бритни....имам чувството , че те познавам от месеци...искам толкова много да те узная....и исках да ти кажа, че -

    Прекъснах го преди да довърши...аз просто не исках да се стига по - надалеч от това. Исках само да те върна в старата ми гимназия при старите ми приятели. Но тъй като това беше невъзможно трябваше вече да се събудя.
     - Спри...просто забрави, че съществувам моля те...остави ме на мира. - станах , влязох в ламбото си и потеглих като колата ми изръмжа при натискането на газта.
 

      Прибрах се в нас и заварих мама да готви в кухнята.
       - Как мина днес, миличка.- майка ми звучеше в добро настроение...сигурно беше наумила нещо...обикновено вика всеки път щом я погледнах право в учите...беше като медуза горгона...зла със студен и кървав поглед.



      -  Ехо. Земята вика Бритни. - помаха мама пред очите ми, за да се съвзема от анализите, които водех в главата си.
      - А да.... Супер мина училище вече всички момичета ме харесват. Имам мн приятелки. - това донякъде беше вярно само дето не ми бяха истински приятелки...само за Хейли имах чувствтото, че мога да и споделя всичко.
       - Супер искаш ли нещо за я....- преди да довърши изречението си се качих горе понеже не можех и секунда повече да издържам без да рухна.
    Проснах се на леглото си и започнах да плача. Този ден беше най- голямата разруха. Точно, когато вече бях обедена , че е свършено с живота ми ми хрумна идея. Щях да направя купон в нас. Но първо тряцваше да се оттърва от нашите.
   Слязох долу и за мое щастие и двамата стояха в кухната. Тате четеше вестник, а майка ми готвеше.

     - Мамо, тате знаете ли, че има нов ресторант, който отваря точнно след час. Защо не отидете да го видите и да похапнете, за да го оцените и да ми разкажете понеже се чудех, дали да отида там с приятели.
    - Не - отговори тате строго.
   - Защо не Ричард, детето е право какво ще стане ако не отидем та ние нищо не правим?!
      - Казах не - пак отговори тате и надигна глава към мама ...тя се натъжи и той въздъхна. - Добре нека да отидем скъпа. Съгласен съм.