Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Любовта е възможна...

Г.т.Бритни

Събудих се със страшен махмурлук. Още чувствах болката от постъпката на Алекс...аз го обичах. Мамка му обичах го. Влюбена съм в него. Точно когато бях най-щастливата, че той ме иска и бях обедена, че нашата любовна авантюра ще расрасне стана това. Само с него се почувствах себе си. Той ме прие точно такава каквато бях и не трябваше да се преструвам пред него. В същото време ме привличаше сексуално. Мислех, че беше перфектно. Но ....не беше. Аз просто ...не съм перфектна вече. Захарната Бритни си отиде. Няма я. Сега не съм нито перфектна, нито център на внимание, нито темата в устата на всички хора.
Бях просто..аз.
Мислех си, че по зле няма да стане, но ...разбира се, че може. Утре бяхме понеделник. Бях пълна с купчина учебници. Предмети, по които трябваше да науча за утре. Въздъхнах и седнах да уча. Това го мразех, да знам, че имам поне 4 часа да уча и нямаше какво да направя понеже нашите стриктно разглеждаха оценките и имах ли ниски успехи щяха да ме пратят сигурно във военно училище, където да ми обръснат косата.... тръпки ме побиваха от нашите. Сега бях наказана за месец без да излизам. От училище направо в нас....не ми цеше толкова проблемно понеже точно сега не исках да контактувам с абсолютно никой...нито да се размотавам след училище. Сложих слушалките си и си пуснах любимата песен

Тази песен толкова ме успокояваше...а точно сега сенуждаех от допълнителна доза спокойствие. Вслушах се в песента и се сетих за Алекс... стоях над учебниците си и парещите ми сълзи се стичаха по леденото ми лице... накрая се отказах да уча. Не можех да мисля за нищо в този момент, освен за това колко ме нарани. Стоях на бюрото си и плаках с часове, слушайки различни песни. Причу ми се звънене на външната ни врата. Махнах едната си слушалка и се заслушах. Звъненето не се повтори, затова реших, че нашите са отворили на незнаиния гост.
И да. Майка ми се качи и почука на вратата ми.
- Бритни, скъпа за теб е. Едно момче иска да те види. - кой ли можеше да е...понеже мама звучеше мила и спокойна значи искаше да го остави с добро впечатление за семейство Пиърс. Избърсах сълзите си и слязох.
Точно от това ме беше страх....Алекс стоеше на дивана с ръце заровени в рошавата му черна коса.
- Какво правиш тук..? - не исках да правя циркове пред нашите. Тате ни наблюдаваше под очилата си като се преструваше, че чете нещо.
Алекс стана рязко, щом чу гласа ми. Явно доста се беше умислил в нещо.
- Бритни настоявам да дойдеш с мен. Ще ти покажа нещо. Моля те ела. - настойчиво ме гледаше.
- Алекс...аз...- чудех се какво да кажа без да се излагам пред нашите. Погледа на тате ме целеше като стрела. - добре...но- преди да довърша той се ухили доволно и проговори пълен с ентосиазъм.
- Супер! Ела. - хвана ръката ми и ме задърпа напред. Изведнъж почувствах топлината отново. Пак бях себе си. Чувството беше уникално....