Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Най- после...

Г.т. Бритни.

Вторият час имах история. Супер! Бях развълнувана, че ще имам час с Алекс. И седяхме заедно. Отпътих се към стаята по история и едно чернокосо момиче, облечено в черни къси   и разголени панталонки се отправи към мен. Облеклото и :

По изражението и можех да видя, че не беше много очарована от мен. Щом я погледнех в очите имах чувството, че ще ме вкамени. Приличаше на змия. Гадна...змия.
Тя се доближи до мен и  ме погледна студенокръвно.
      - Какво искаш бе? - изсъсках през зъби понеже захарната Бритни точно това би направила.
      - Да престанеш да се навърташ около Алекс, ясно? Той не може да е с теб. Не е способен да издържи само с едно момиче за повече от 24 часа...но ти си прекалено тъпа,  за да го разбереш. -  при чутото корема ме сви. Не можех да повярвам за наглостта на тази кучка. Самочувствието и гордостта й стигаха до небето. А тук имаше място само за една кралица, затова трябваше да отбранявам властта си. Толкова ми се прииска да я издърпам за косата или да и ударя шамар през селиконовото и лице.
    Скръстих ръцете си пред гърдите си като се постарах да ги надигна нагоре, за да и натрия носа, защото си личеше, че имаше доста да ме догонва по размер.
    - Хей пикло.. за коя се взе. Знаеш ли с кой разговаряш бе. Айде къш да не си търсиш екстеншаните в тоалетната.- показах и да офейка, размахвайки с ръка. Усмихнах се доволно и се обърнах към Хейли и останалите. Виждах, че  влечугото зад мен още не си е тръгнало. Стоеше и дишаше тежко сякаш зъдържаше бомба от гняв и всеки момент щеше да ме захапе и да пусне убийствената си отрова.
    - Какво правиш тук още. - попитах я с празно изражение.
   Тя си пое дъх и изсъска....Класическа змия.
   - Ей..богата кучко.. ти ще си тази с екстеншъните в тоалетната. -  дръпна ме за косата....тази .....кучка...си позволи....да ме докосне....КРАЙ! НЕ ИЗДЪРЖАХ ПОВЕЧЕ!

Хванах китката и , с която беше хванала кичура ми коса. Дърпаше толкова силно, че очите ми се насълзиха. Опитах се да се изстръгна от хватката и, но беше по- силна от колкото я очаквах и не исках да рискувам косата ми да бъде изстръгната от гадните и ръце, затова започнах да дера кожата й. Поне ноктите ми бяха дълги и заострени ... и истински за разлика от неините. Тя изсъска, но този път от болка и ми удари шамар....По дяволите губех трона си. Точно преди да нанесе и вторият си удар този път с юмрук нещо стана....не ме удари...не усетих нито болка...нито докосване. Отворих очите си и видях нечия ръка да спира тази на нападателката ми.
    - Никол...върви си...остави момичето ми намира. -беше Алекс...явно се познаваше с " Никол". Това име и без това си звучи злобно.( без лоши чувства😅🖤💦🐇)
     - Пусни ме Алекс... как си могъл да харесаш тази ...крава. - каза Никол малко притеснена от факта, че гаджето ми я гледаше кораво и студено. Имах чувството, че в гравата си си представяше по кой начин може да я убие.
   - КАЗАХ ДА СИ ВЪРВИШ ЯСНО ЛИ ТИ Е! НЕ МЕ КАРАЙ ДА НАПРАВЯ, ТАКА ЧЕ ВСИЧКИ МОМЧЕТА ДА ТЕ ОТБЯГВАТ... А ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ, ЧЕ МОГА ДА ГО СТОРЯ И ТИ ЩЕ СЕ СЪСИПЕШ ОТ ФАКТА, ЧЕ НЯМА КОЙ ДА ТИ НАЧЕШЕ ОНАЯ РАБОТА. - ...леле...не бях виждала Алекс в тази светлина никога...чак ме обвзе страх. Виждаше се, че и Никол се стресна, защото стоеше вцепенена и мълчеше, гледайки виновно.
   - Доближи се до зайчо...така де ...Бритни....още веднъж...и ще ти се разтече цикълът през носа. - преглътна гнева си Алекс и се обърна към мен... Никол се махна и няколко момичета веднага я обградиха. Всички си шушукаха за случилото се. Хейли ме погали по рамото, за да не се притеснявам и стоеше до мен.
    - Как си принцеске. - той галеше главата ми и забеляза червеният белег по бузата ми отпечатан от ръката на Никол и стисна зъби. Как запазваше такова самоувладание.
   - Добре съм...благодаря ти...- очите ми се насълзиха и той ме прегърна.
    - Никой няма да те нарани никога повече...или ще го убия..обичам те любов моя. - заплаках сгушена в гърдите му...но не от болката или от това че ме набиха...заплаках от щастие...имах момчето на мечтите ми пред себе си и сега го осъзнавах...той ме дарява с толкова топлина и любов...гледа на мен като на скъпоценен камък..или като нещо повече..като причина да живее...аз се чувствах по същия начин...най- после намерих любовта си. Най- после имах човек на когото да разчитам...най- после можех да бъда себе си и той ме обичаше такава...най- после бях щастлива...най - после...

Хора моля да оставите  по един коментар, за да знам дали ставам за нещо въобще, щот нз как се справям. Мс предварително. Чао 🖤🖤💦💦🐇🐇