Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Runnin....

Г.Т.АЛЕКС.

Казах й всичко, което исках да научи...молех се да ми повярва....защото тя е целият ми живот....тя е смисълът, който ме държи на крака....тя е причината аз да дишам....моето малко зайче....любовта ми....всичко ценно и смислено на земята....щом я погледна и сякаш цялата стая се изпълва със слънчеви лъчи....сякаш преди живота беше тъмен, мрачен и дъждовен...сякаш беше една дълга зима....но щом тя намери място в замръзналото ми ледено сърце, разтопи всичко. Наоколо леда се превърна в една голяма река...даже един водопад....който падаше и се разбиваше в коритото ми от чувства....стана слънчево....горещина превзимаше тялото ми....обстановката наоколо стана топла....щастие се развяваше из летният бриз, който го имаше винаги с нея.
Загледах се в златните и къдрици....и те не бяха златни, само защото бяха руси....наричах ги златни с причина....загледаш ли се в тях можеш да попадеш в транс....сякаш плуваш в море от  растопено злато. Къдриците и блестяха дори когато не присъстваше светлина, която да узари косите й. Протегнах се и погалих косите й, когато тя се наведе и допря меките и червени устни с моите. Ах....тези устни....мечтаех за този момент толкова месеци....заспивах с тази мисъл всяка вечер....че ще мога да имам тези устни някой ден....и ето на....желанието ми се сбъдна. Бях повече от щастлив, че усетих всичката топлина и плувах в златно море отново.

Тя обгърна лицето ми с така топлата си ръка и задълбочи целувката ни. Толкова чувство и страст се криеха зад нея....

Бавно отлепи устните си от моите.
- Обичам те Алекс....няма да те пусна пак....никога...обещавам ти... - тези думи исках да чуя....жалко, че трябваше да се блъсна с мотор, за да бъда щастлив....вярвах й....точно тогава...в онзи момент и вярвах и нямаше да съжалявам за това. Знаех, че ще останем заедно. Знаех, че вече ако се давя тя ще ме спаси. Знаех го....

Когато бях в кома....бях попаднал в голямо море...но в него нямаше нито дъно с пясък....нито риби....нищо....бях само аз в голямата безкрайна дупка изпълнена с вода. Щом чух гласа на Бритни...тогава дъното се появи...имаше го...с всяка нейна дума....с всяка измината секунда тази дупка вече не приличше на дупка...появиха се всякакви видове риби....корали...водорасли... камъни...вече не се давех....погледнах към повърхността и съзрях Бритни...ходеше на повърхността на водата....гравитацията не я повличаше....тя просто ходеше наобратно и ме погледна....тогава и двамата разрошихме правилата на гравитацията и се намерихме....прегърнахме се и останахме по средата на дъното и повърхността. Това беше доказателство колко силна беше връзката ни....любовтта ни беше необикновена....колкото и да не ви се вярва, аз я усещах такава....за мен беше необикновена...и то много....

- И аз те обичам Бритни....остани с мен...за винаги....Бритни....- тогава ми дойде на главата, че може да избягаме заедно...това щеше да е невероятно. Сами ...двамата...срещу всички. - ....Да избягаме....да избягаме двамата надалеч...много надалеч...да загърбим всички зад нас....да започнем наново скъпа. Ще ме направиш толкова щастлив...хайде mamacita да го направим...нищо не ни спира. - не преставах да я ръчкам....исках да приеме...

Зачаках за отговора й. Тя застина....цялата претръпна....не го очакваше ни най- малко...видях малката усмивка на лицето й, когато тя проговори....