Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

El conejito 🖤💦🐇

                     Понеделник

Г.т.Алекс. 

Вчера беше...невероятно. Това момиче ме накара да се почувствам толкова добре в неините прегръдки. Всяко неино дижетие ме подтикваше да искам повече от магиите, които прилагаще върху мен...
Личеше си, че имаше опит. Най-накрая все пак бях щастлив. Стоях в леглото си на топло под завивките...но трябваше да стана за училище.
Въздъхнах и се изправих. Облякох си типичните дрехи. Черни дънки, тениска и черното ми кожено яке. Беше ми от тате....а нашите починаха преди две години при пътен инцидент. Не тръгвах на никъде без това яке.
   Слязох долу взех си ябълка отхапах и хукнах навън нетърпелив да видя своята любима. Влязох в колата и потеглих. През пътя си мислех какво ли можеше да стане днес с Бритни...Обикновено никога не се притеснявах що се опираше до някое момиче. Но Бритни беше най - различното момиче, което някога съм познавал.
  Щом пристигнах и паркирах колата си в двора на училището веднага забелязах колата на Бритни. Нямаше как да не забележа колата и. Все пак беше Ламбо. Съжалявах, че това некадърно момиче кара тази кола.
Ето я и Бритни. Стоеше на входа на училището и си приказваше с богатажчетата. Колебаех се. Не исках просто да се натреса и да я целуна пред всички неини " приятелчета ".
Добре че тя първа ме видя и се усмихна. Щом видех тази усмивка исках да я опитам. Щом чуех смеха и в главата ми дръткаха звънчета. Щом си вирнеше нослето нагоре правейки са на недостъпна ми напомняше да зайче. Щом потропаше с крачето си, защото не е станало на неиното, вече виждах малкото ми зайче...Тя дойде при мен и ме прегърна на пръсти. Беше нисичка сравнение с мен. Прегрътката беше продължителна като леко се клатушкахме. Щом се отлепи от  мен я целунах.
     - Как си el conejito. - попитах я аз.
    - Добре съм. Какво значи това? - пак вирна нослето си но този път беше от любопитство, което ме накара да се усмихна.
     - Зайче. Това значи, че ти си моето малко зайче. - отговорих и аз докато я милвах по челцето.
     - Защо зайче?- усмихна се тя.
Аз я боцнах по нослето.
      - Защото ми приличаш на зайче...диво зайче. - усмихнах се мръсно и я целунах отново. Тя беше щастлива...и беше с мен...най - после.
Първият ни час беше химия. По дяволите! По химия стоях до Никол. Тряцваше този път да внимавам и то много, за да не прецакам нещата с Бритни отново.
    

    Със зайчо се отделихме един от друг и тръгнахме по часовете си. Щом влязох в часа Никол вече беше седнала на мястото си. Тръпки ме побиха от това момиче.
    Седнах до нея като се опитах да я игнорирам, но без успех.
      - Защо ме изгони онзи ден. Разбрах, че си с новата а ? За колко дълго...колкото другите предпорагам. Ще и се намъкнеш в гащите и ще я зарежеш. - при тези думи сърцето ми пропусна няколко туптения. Вбесих се! Стиснах юмрук и изсъсках през зъби.
    - Не говори за Бритни змия такава! - думите излязоха от устата ми преди да разбера. Никол стоеше на едно място изумена от думите ми.

Щом свършихме не можех да издържа под напрежение и секунда повече. Изкочих от стаята и се отпътих към тоалетните. Наплисках лицето си с вода, за да се осъзная...Бритни...леле ...тово момиче ми влияеше...и то много.

Излизайки от коридора видях Никол да говори на Бритни. Зайчето ми не изглеждаше много очаровано от змията, която и говореше...