" Прекалено различни🖤💦"

457 34 10
                                    


Г.т.Бритни

Точно преди да се изкаже, аз бях наострила уши и зачаках думите да излязат от устата му...но тогава гласа на Колин зад мен го прекъсна.
- Бритни, скъпа... не мислиш ли, че ще закъснееш за час...ела! - много добре знаеше, че нямаше да закъснея...искаше просто да не контактувам с момчето пред мен....какъв му беше проблема....още ли ревнуваше за бога!! Как да му докажа, че няма как да съм с Алекс, дори и да съм лудо влюбена в него....макар че малко преувеличих.
Отидох до Колин и му казах:
- Виж сега...остави ме малко да се разбера с Алекс и спри да се филмираш излишно, ясно? - вбесих се...достатъчно ми казваха какво да правя...първо нашите ми живеят личния живот, а после Колин ми нарежда...пораснала жена съм и никой не можеше да ми казва какво да върша.

Обърнах се и оставих Колин назад, който доста се ядоса и сега трябваше и да се сдобряваме, защото най- вероятно ми се бе разсърдил. Отидох пред Алекс, който изглеждаше доста очуден, че въобще пожелах да го погледна, пък камо ли да контактувам с него.
- Виж ....Бритни...аз...- застина...сякаш не знаеше как да сформира изречението ...все едно щеше да ми каже някоя лоша новина, че нещо е станало на някой близък или нещо. Любопитството ми се заостри. Какво толкова искаше да ми каже. Той си пое въздух и сетне проговори.- Добре...направо ще казвам....Аз още те обичам Бритни...и ... последните седмици без теб бяха истинско мъчение....аз направих грешка като те разкарах Бритни...направих грамадна грешка. Ще е възможно ли....да ми простиш...искам да си те върна Бритни...- КАКВО!? Това въобще не го очаквах...мислех, че ще ми каже колко му е добре без мен и да ми натяква, че живота ми се е скапал след като той го напусна....не знам защо имах такова чувство...може би той остана така запомнен в главата ми. Но явно се оказало обратното...на мен ми беше добре, а той се е сринал след като скъсахме....съдбата е странно нещо.

- Какво!? Алекс аз...не...съжалявам, но никога няма да забравя нещата, които ми наговори...точно в най- труднят момент за мен и за теб ....и двамата се нуждаехме един от друг, а ти просто се направи на бъзльо и действа по по- изгодния за теб начин....какво ще стане като се съберем и ти пак решиш, че сме " прекалено различни" а?!...не съм сигурна, че може да сме, дори приятели ....не съм сигурна, че мога да те погледна в очите без да усещам болката, която ми причини....ти си просто един страхливец...- казах последната дума през зъби, сдържайки се да не избухна и да му се развикам....какво си мислеше...че е толкова лесно ли!? ...първо ме наранява и ме изкарва ПЪЛНА глупачка, а после изведнъж си променя решението и очаква аз просто ей тъй да му се нахвърля на врата и да забравя всичко....нямаше това да стане.

- Но...Бритни моля те...недей...нужна си ми в живота....трябваш ми. - ....наистина беше искрен....видях сълзите и болката в черните му очи...
- Алекс не мога...дори да исках аз сега съм с Колин...и сме щастливи заедно...той за разлика от теб се грижи за мен. Даже мислим да се- виковете на Алекс ме прекъснаха.
- С КОЛИН ЛИ!? Моля...какви ги дрънкаш...как можа да избереш него, за бога ....КАК!?....какво видя у него? Мамка му Бритни...не съм те загубил....казвам ти ще те спечеля...ще станеш моя отново....обещавам ти го. - Той се обърна и тръгна ядосан на другата страна, след което се спря на едно място, постоя така една минута и се върна.
- Бритни....не ми казвай, че...

Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]Où les histoires vivent. Découvrez maintenant