Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Алекс...

На една носилка бе носен Алекс....тялото му беше пребито..кръв се стелеше по тялото му...кръв течеше и от устата му... синините по лицето му бяха толкова плътни ...почти черни...останах на едно място, сърцето ми заби.

- АЛЕКС!! ТОВА Е АЛЕКС... - виках подир мъжете, който го разнасяха.- Как е той? Добре ли е? Какво се случва?! Искам да знам!!
- Госпожице искам да запазите спокойствие, той ще живее...добре е, но се успокойте и чакайте търпеливо иначе ще трябва да ви изпратим до вас. - той направи знак с ръка на "бодигарда" ми, който се тъпчеше с понички, седнал на полицейската седалка, гледайки нещо на телефона си. Аз умирах от страх, а той си гледаше най - вероятно порното. Пукаше му на оная работа за този случай, с който уж е назначен. Той въздъхна ядосано и излезе от колата си едвам, едвам.
- Ела тук! - каза ми строго и ядосано, защото му бях прекъснала сигурно петото тъпчене за днес. Аз се стъписах и погледнах виновно надолу като дърпах крайчеца на роклята си от притеснение. Седнах на края на една от линейките. Вратите и бяха широко отворени. Клатех краката си, които бяха на около 50 сантиметра от мокрия асфалт. Сега забелязах, че започна да вали. Една капка падна на носа ми, погледнах нагоре и още няколко капнаха по лицето ми...тези няколко капки бяха последвани мигновено от пороен дъжд. Косата ми не след дълго се намокри ..дрехите ми също...премръзвах, но нямаше да си тръгна, докато не разбера какво се случва с Алекс и приятелката ми...

Стоях така час и половина...нямаше начин да не се разболея след това...водата по голите ми крака и раменете ми беше ледено студена....роклята ми подгизваше...не усещах някои части на тялото си от студ. Зъбите ми тракаха и в този момент майка ми ми звънна. Съвсем забравих да им кажа...щяха да ме убият.

- СКЪПА КЪДЕ СИ...? ДОБРЕ ЛИ СИ...? ЗВЪНЯХ ТИ НАД 50 ПЪТИ, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ СИ ЛИ ЧУВАШ ТЕЛЕФОНА...разбрахме за случая...как си мила...нараниха ли те...къде си, кажи , идваме! - в гласа и можех да чуя, че беше плакала и то много. Мразя когато виждам майка ми да плаче. Мамка му...
- Добре съм, мамо. Успокой се...не присъствах в побоя...избягах преди да започне. Моля ви не се притеснявайте...ще се прибера веднага щом видя, че Алекс и Хейли са добре. - бях казала на мама за Хейли...но не и за Алекс...тя много харесваше Колин и ако узнаеше, че съм с някакъв си мексиканец щеше да ме убие.

- ВЕДНАГА ТЕ ИСКАМ В НАС БРИТНИ, ЩЕ СИ ПОГОВОРИМ КАТО СЕ ПРИБЕРЕШ...ЧАО. - затвори ми телефона...звучеше повече от бясна...макар че не я винях за това.

Тъкмо реших, че е най- добре да си тръгна и щом се разбере нещо казах на гиганта да ми се обади и да докладва, когато един от докторите в линейките дойде при мен.
- Той е тук...нямаше време да го заведем до болницата, затова действахме с оборудването в линейките...събуди се....а вие точно каква сте му ...близките му тук ли са? - нямаха право да ми дават информация за състоянието му щом не съм му близка...искаха от мен да им кажа кои са техните....ами честно казано и аз не знаех. Той никога не ми беше казвал за техните...веднъж го попитах и той си замълча и промени темата. Мисля, че му беше болна тема.
- Ами не знам къде са близките му, но се чудех, дали бих могла да го видя. - все пак си пробвах шанса преди да замина към вкъщи.
- ...добре но...не казвай на никого, че съм те пуснал, защото ще ме уволнят...ясно? - аххх обичах хората, които ме разбираха, и този човек беше точно от онези типове.
- Благодаря! - усмихнах се мило и влязох в линейката при Алекс....той лежеше на едно преносимо легло и беше на системи.
- Алекс...скъпи..добре ли си? - хванах ръката му и сърцето ми се късаше щом го видях в какво състояние беше.
Той се закашля и отговори:
- Добре съм....само малко счупени прешлена, носът ми също....но съм успял да се размина като по чудо без кръвоизливи и тем подобни....благодаря ти, че ме послуша...не знам какво щях да правя ако нещо ти се бе случило...бях готов да умра за теб....и още съм... обичам те Бритни...моля те...не ме напускай...никога.. - при тези думи сърцето ми се стопли...почувствах таковаа облекчение, че той беше добре и всичко между нас също...и аз го обичах....и аз бях готова да умра за него... и още бях...* и още съм ...обичам го *...започнах да се смея и сълзите ми този път бяха от щастие, че в крайна сметка всичко бе наред.
Целунах го леко и внимателно, за да не го нараня.
- Но има още едно нещо ... - каза той и изражението му стана сериозно. Някак си не ми хареса това. Не исках да знам какво щеше да каже. Предчувствах , че нямаше да ми хареса.

- Да ...какво има? - нетърпеливо попитах аз като стисках края на роклята си.
- Ами...Бритни...аз....

Моля пишете ми, дали тази история струва нещо. Щот пак казвам още не съм убедена, затва мс предварително баййй. 🖤🖤💦💦🐇🐇