Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Съперница

- К...какво искаш...Какво п..правиш тук? - заеквах от страх...ходих назад, като не преставах да гледам към Никол, която не спираше да ме зяпа с кървавия и поглед и да се приближава бавно към мен, влачейки железния прът по земята...напрежението нарастна...още не можах да повярвам какво се случваше...по дяволите...мамка му...треперещите ми крака отстъпваха назад през цялото време и накрая се удариха в стената накрая на стаята. Никол ме достигна...
- Ще си платиш за това....ти тъпа краво!- тя отпуши от цигарата си и лъхна дима в лицето ми. Аз се закашлях. Тя грабна лицето ми и ме стискаше за бузите с ръката си.
- Ох...милата...да не би да се страхуваш...колко сладко. - говореше като подивяла. Не можех да я погледна ...не можех да стоя повече тук...трябвашеда направя нещо...сега ! !
- Пусни ме!! - икрязках възможно най- силно, за да ме чуе някой...ако изобщо беше останал човек в училището...който и да е...щях да се радвам. Започнах да се дърпам и ритах с крака с надеждата, че ще я оцеля и ще успея да се измъкна от хватката и.
- МЛЪКНИ! - удари ме в корема с юмрук и аз се свих на земята. По дяволите... не можех да дишам...напъвах се да си взема въздух, но само се задушавах още повече...виках с последен дъх...с последни сили...с последен напън...виках името на Алекс...момчето, което вярвах, че ще дойде и ще ме спаси...но вместо да влезе и да я спре както очаквах...Никол ме ритна с всичка сила в главата ми.



Извиках още веднъж...но този път беше от неуписуемата болка, в която ме вкарваше нападателката ми.

Продължавах да викам името му...сълзите се стичаха по бузите ми.
- Няма да дойде...той не те обича ...не го ли разбра... използва те само, за да се домъкне в леглото ти. Ти си просто една долна малка уличница. - след тези думи в устата ми остана горчив вкус...сърцето ме заболя...корема още повече...последваният от нея смях ме довърши...
- Моля те...спри ....пусни ме... - продължавах да се късам да рева.. да хлипам...и да се влача по земята в опит да избягам.



- Никъде няма да ходиш! Ясна ли съм!!- смеха и се превърна в злоба...говореше през зъби сякаш следващият и ход беше да ме убие... Железният прът, с който ме удари ми нанесе нетърпими болки... отказах се да бягам ...затворих очи и чаках да направи това, което планираше да стори с мен. Тя започна да ме рита...не спираше...имах чувството, че преобръщаше червата ми всеки път, в който усещах токчетата и да потъват в корема ми... започнах да кашлям и от устата ми излезе кръв...горещатата течност се разля в корема ми и продължи по гъротото ми, след което се озова на земята пред мен.

В следващите няколко секунди усетих, че вече губех съзнание, когато се чу силно хлопане по вратата. Никол за секунди спря и съсредоточи вниманието си към нарастващото блъскане.
Преди да затворя очи вратата се разби и успях да съзра човека, който най- малко очаквах да видя, след което изпаднах в дълъг и спокоен безболезнен сън....