Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Какво щеше да каже...

Г.Т.БРИТНИ

С Колин се отправихме към лъскавата му гъзарска кола, с коята постоянно се хвалеше и надуваше. Даже я беше кръстил Карсел. Какво, по дявлите беше това име. Тъпчо...винаги ме е радвала, независимо колко е гъзарска.

Влязохме, сложих колана на седалката си, която беше до неговата и тръгнахме към училище.

Първоначално колата беше изпълнена с неловко мълчание, но Колин бързо го разруши.

- Е, трябва да помислим...дали ще се проведе годеж...или въобще няма да има...- очакваше отговор от мен, но аз му отвърнах единствено с мълчание. Не му помогнах много...даже обратното...поставих го в още по- трудна ситуация...което не му хареса и веднага започна да се съмнява в мен...по скоро в нас...- Още го обичаш нали...Мексиканеца?- не знаех....определено не го бях забравила...определено не беше напуснал сърцето ми....но не можех да допусна някой да го разбере...особено Колин.

- НЕ!!...Какви ги дрънкаш ?...Виж Колин...обичам те много и ти го знаеш...за Алекс недей и да си помисляш...забравих за него....нашето беше просто развлечение и това няма да се промени....сега с него сме като непознати...непознати със спомени. И да ...аз реших...искам да се сгодим....бих прекарала живота си с теб с удоволствие. - какво по дяволите направих туко - що !!! Паникьосах се...какво друго да направя...все пак, ако откажа сигурно Колин щеше да се откаже от нас, защото той се пада комплексар и...а нашите толкова щяха да се разочароват от мен....нямаше какво да направя....бях заклещена в кутия.

Той се усмихна и целият грейна...
- НАИСТИНА ЛИ !!?? О, боже мой Бритни толкова съм щастлив ! - да да...знаем...*въздишка*

Погледнах през прозореца и се запитах...какво ли щеше да е сега, ако бях с Алекс....щях ли да съм по- щастлива...не...мамка му, пак започнах да си мисля само за него....където и да съм...с който и да съм...само ...той се мотаеше в главата ми...но защо ....той ме беше забравил и го знаех...той не ме обичаше истински...толкова съм глупава...та ако бяхме се събрали, разбира се, че можеше ПАК да му скимне, че " не ме обича" .

Не осъзнах кога стигнахме до училищната сграда....не исках да излизам от колата и да започна пак с трудния ден....но нямаше какво да направя. Откопчах колана си, отворих вратата и с нежелание излязох. Не исках да говоря...не продумах нищо на Колин...исках да подишам малко...омръзна ми този човек да ме следва навсякъде, стоеше до мен по всичко...исках да контактувам и с други хора...

Избързах, за да мога да се отдалеча възможно най-много от него...когато се отдалечих достатъчно, погледнах назад, за да видя дали е зад мен и за мое щастие го нямаше и....бум...от единия на другия...невнимавайки се блъснах в някой...извърнах главата си напред и разбира се, че ще се блъсна в Алекс.

УЖАС!! Толкова ли съм проста....краката ми се подкосиха и сърцето ми затуптя силно...какво да правя!!!??

- А...алекс....извинявай...- ето го и притеснението довело до плашливо заекване.

- Бритни...здравей...какво правиш?...как вървят нещата при теб? - като че ли му пукаше....

- Ами...нищо не правя ...и нещата са супер!!- лъжаа...

- Виж...аз ...чудех се...- точно преди да довърши го прекъсна така познатият.....