Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Денят настъпи...

Г.Т.БРИТНИ

...не можех да разбера какво се случваше....АЛЕКС ОЩЕ МЕ ОБИЧАШЕ!!!...стана ми много...ама многоооо по- добре, щом го чух...и то от неговата уста...тогава знаех, че и той страдаше...е..но вече  беше  преклено късно да ми го казва...изгуби ме.

И така....минаха се дни....после седмици....последвани от месеци....и историята не се промени....

С Колин бяхме щастливи и аз напълно забравих Алекс....независимо от това той си остана в сърцето ми не можех да го отрека....но много...много на дълбоко. Нашите обявиха датата на годежа в най- скъпото заведение в града. Искахме да е много специално...бяхме златно семейство все пак... не след дълго го обявиха и в медиите.

Е...както и да е...другите детайли са подробности....живот...какво повече...купони, приятели, любов...какво повече исках...убеждавах се, че бях щастлива, но просто нещо ме дърпаше назад...винаги имаше една неравност, която ме спъваше постоянно. 

Колкото за успеха ми....ами приключихме училище и сега само чаках да ме приемат в мечтания колеж...дори и да не бяхме с Колин в един и същи колеж и двамата си вярвахме...все пак щях да съм му годеница...

И така....в деня на празника– 20 юли, се събудих много рано сутринта...не можах да спя от вълнение...опитах се да хапна, но стомаха ми отказа всякаква храна....познато чувство, а ?

Реших, че ще се моткам, докато не дойде време да се оправям. Стоях и си мислех как се развиха нещата по този начин, което ме отведе до мислите за Алекс...боже това момче... не го бях виждала от месец...не му бях говорила от три...сетих се за всичко и ме заболя...ТОЧНО СЕГА ЛИ НАМЕРИХ ДА СЕ ФИЛМИРАМ!...разтърсих главата си, в опит да махна тези мисли от главата си. 

Станах и отворих гардероба си. Трябваше да съм много предизвикателна днес, но в същото време изискана...вече си бях купила рокля за случая и да си призная...беше трепач! Щом я видях очите ми не искаха да се откъснат от нея.