Yoonmin

3.

Джимин бързо се прибра и веднага писа на Юнги. Абсолютно нищо не разбираше, но искаше да разбере какво му има на приятеля му.

Chim95: Хей, какво беше това?

Chim95: Ще ми кажеш ли?

Chim95: Моля те, притеснявам се.

Chim95: Моля те, пиши като влезеш онлайн!

Джимин си остави телефона, но не излезе от интернет, надявайки се Юнги да пише. Но никои нищо не пишеше...

                  *•*•*•*•*•*•*•*•*

Алармата звънна и Джимин трябваше да става за училище. Той стана и се оправи набързо. Облече джинсите си и грабна някаква жълта тениска. Сложи черната си раница и излезе.

-Хей, Джимини! - извика някой зад момчето, когато влезе в училище.

-Хей, Те! - отвърна му Джимин, като се обърна към него.

Ким Техьонг му бе доста добър приятел и бяха в един клас. Той излизаше с Джунгкук, който бе по малък с една година. Джимин нямаше нищо против това. Той знаеше и го приемаше добре. Даже с Джунгкук се разбираха доста добре.

-Леле, Джимин. Изглеждаш сякаш цяла нощ не си спал. Какво ти е?

-Ами може да се каже. Хайде да влизаме и ще ти разкажа.

Те влязоха в класната си стая и седнаха най-отзад, за да могат да си говорят. Извадиха си учебниците и тъкмо Джимин щеше да разказва, но госпожата влезе да преподава.

-Хей, сега можеш да разказваш. - каза тихо Те, докато се правеше, че е съсредоточен върху урока.

-Виж, снощи Юнги поиска да излезем вечерта и се държа много странно.

-Как така?

-Ами извика ме и си личеше, че му има нещо странно, но изведнъж реши да си тръгне. Писах му, но не отговаря. Нямам представа какво му става! - Джимин повиши леко тон, което накара учителката да му се скара.

-Това е наистина странно. Защо не отидеш до тях да поговорите?

-Знаеш ли, това не е лоша идея. Ще отида. Сега стига с моите проблеми. При теб нещо интересно?

-Ами да. Щях да те моля за услуга.

-Казвай.

-Джунгкук ще има рожден след няколко дни. Искам да му организирам изненада. Но не знам каква.

-Аз имам идея.