Yoonmin

8.

Двете момчета излязоха навън. Беше тъмно. Луната бе закривана от черни облаци. Можеше скоро да завали.

-Хей, добре ли си? - попита отново Юнги и погледна в очите на Джимин, който вече бе спрял да плаче, но лицето му блестеше в тъмнината от сълзите.

-Да, д-добре съм. Той нищо не успя да ми направи. Става ли да з-забравим за това? - заекваше леко, но просто шока не му бе минал напълно. Но с присъствието на Юнги той се чувстваше сигурен, защитен.

-Разбира се, Чими. - усмихна му се.

И тогава момчетата усещаха как ледени капки се удряха в кожата им. Завля лек дъжд, но скоро се усили доста.

-Мисля, че няма да е зле да тръгваме преди да станем на русалки. - каза Юнги и тръгна напред като Джимин го последва.

Тъй като нито единия, нито другия имаха кола, трябваше да ходят пеша. Най близо бе къщата на Шуга.Той оключи и влязоха.

-Качвам се да взема сухи дрехи.-каза Шуга

-Добре. - отвърна Джимин.

Докато Шуга се качваше по стълбите към стаята си, Джимин седна на дивана. Знаеше че приятелят му ще бъде до него, но все пак как защо може да се объркат нещата така. Ако Юнги се отврати от него, ако той не изпитва такива чувства като него. Не трябваше да го изгуби като приятел.

Юнги влезе във всекидневната даде му сухи дрехи. Преоблякоха се и пуснаха филм на ужасите. Часът бе късно затова само такива имаше по телевизията, а и искаха да се разсеят от мислите си един за друг.

Филма "Гняв" тъкмо започваше,  стигна се до част с убийството на момчето и как бащата се самоубива и изведнъж на вратата се звънна. Джимин се уплаши и се гушна в Юнги. Той го погали по главата, за да се успокои и стана да види кой е.

Отвори вратата и някакъв тип му се метна на врата и запопна да го целува. Юнги леко се отдръпна но също му отвърна.

-Как си Юнги, липсвше ми много.

-И ти на мен, хоби - отвърна му Шуга.

-Кой е това? - попита Джимин

-Това е...бившият ми. Ъмм Джимин ти не знаеше че аз съм...ъм така де обратен. - Юнги

-Какво? -  Джимин бе останал без думи... мълчание. Но не защото не знаеше за това...Просто искаше да вярва, че е заради това. Но не можеше да излъже себе си.

-Ъм здравей - Хоби късно бе разбрал, че има още някой.

-Да, здравей... - мълчание - Аз мисля, че най-вероятно искате да останете сами...така, че аз....ще тръгвам. - каза Джимин и стана да тръгва, защото не искаше да остава повече.

-Сигурен ли си? Ако искаш остани.-каза му Юнги, който почти виждаше болката в него, но нещо му пречеше да я види...сякаш погледът му бе замъглен.

-Не, няма нужда. Ще тръгвам. Утре съм на училище. Трябва да се прибирам. Е...чао.  - каза Джимин и си тръгна.

-Чао...

Е как върви историята? Надявам се да ви е и интересна. Благодаря, че я четете.
И за тази глава много благодаря на user49737802@ ❤❤❤❤❤
Ако искате помощ за драма
тя е истинска DramaQueen. 🔝🔝❤