Yoonmin

8.

Юнги бе станал рано. Набързо мина през банята, след което се маскира, така че да не го забележат, но по-различно от предния ден. Бе облечен в черни дънки, бяло яке и черни обувки. Очила, шапката и маската също. Бе решил днес да посети дома на Джин и Намджун. Какъв бе шанса те да са там? Може би нищожен, но трябваше да опита.

Тръгна без дори да закуси. Не можеше да смели нищо. Не чувстваше нищо друго освен желанието да разреши всичко това, каквото и да му струва.

След като вървеше с наведена глава, за да не го забележи, който и да било, след време стигна дома на чичо си. Почука на вратата... Никой, втори път... Пак никой. Реши да пробва да я отвори и се получи.

Щом влезе, видя, че навсякъде бе пусто и празно в хола. Но изведнъж чу шум от другата стая и инстинктивно сложи ръката до джоба, в който криеше малък, но достатъчно остър нож. След това се приближи и преди да влезе, вратата се отвори, а Шуга си отдъхна...

-Ох, Намджун! Изкара ми ангелите! -рече Шуга.

-Ти нямаш ангели, племеннико, мой! - рече Намджун сериозно.

-Какво имаш предвид? - обърка се Юнги.

-Ще обсъждаме това по-късно. Сега ми кажи, мамка му, какво правиш тук? Трябва да си в Тегу с другите по дяволите! - ядосваше се Намджун.

-Защото не можах да издържа повече! По дяволите знам, че тук се случва нещо. Не знам какво, но знам, че е свързано с Джимин! По дяволите защо мислиш съм тук?! Искам да разбера какво става и да го предпазя! Да му се не види трябваше по-рано да се осетя. Цели три шибани години! Цели три аз живея в безопасност в Тегу, докато той е тук, наблюдаван от самата опасност! Какво можех да направя, чичо?! - предаде се на емоциите си Шуга.

-Не си спирал да го обичаш? И при все това си направил със своя разум глупостите в Тегу?! - изведнъж се появи Джин.

-Джин, Намджун, не исках! Но нямах избор! Наистина не исках! Но никога не съм спирал да обичам Джимин! Дори тези глупости бяха заради него... и заради семейството ми. - отвърна видно разстроен и ядосан главно на себе си Юнги.

-Племеннико, имах много по-високо мнение за теб. Дори да са ти трябвали пари имало е друг начин. Това е жестоко! С какви очи мислиш, че той ще те погледне?! Мислиш ли, че просто ще каже "Юнги, няма проблем, че си се чу**л с непознати, за да изкарваш достъчно пари. Аз те обичам".

-ПО ДЯВОЛИТЕ! ЗНАМ КАКВА ИДИОТЩИНА СЪМ СЪТВОРИЛ! ЗНААМ!!! МИСЛИТЕ ЛИ КАКВО МИ Е НА МЕН!! КАЗАХ, ЧЕ НЕ ИСКАХ, НО ПО ДЯВОЛИТЕ АКО НЕ БЯХ НАПРАВИЛ ТОВА ВСИЧКИ ЩЯХМЕ ДА ЖИВЕЕМ В ДУПКА И НЯМАШЕ ДРУГ НАЧИН ДА ОСИГУРЯ ОБРАЗОВАНИЕТО НА БРАТ МИ!! - изля си цялата емоция и гняв, които съдържаше в себе си. - Мислите ли, че не ме е страх да срещна очите му?! Ще се визирам в него и ще се чувствам като виновно петгодишно лапе... - бяха последните думи, които изрече.

-Можеше да помолиш нас, Юнги. - рече Сокджин.

-Вас?! Които ви е нямало година и половина в Сеул? Къде бяхте, какво се случва?? Кажете ми. Не издържам повече, моля ви! - Шуга се сриваше.

-Тръгнахме да търсим хора, които да хванат в крачка бащата на Джимин. - рече Джин.

-Но... Защо? - попита Шуга объркано.

-Защото разбрахме, че той е отговорен за всичко. За майката ти, баща ти, брат ти и дори за самоунищожението на собствения му син... - рече Намджун.

-З-знаете ли дали баща ми е жив? - попита Шуга. - И бащата на Джимин?! Какво?!

-За жалост не знаем, съжалявам. - рече Джин. - И да, той е злодеят в тази история...

-А защо се върнахте?

-Защото преди няколко седмици намерихме човек. И чакаме. Вие сте получили заплашителни писма, но ние не, защото той не знае, че сме в Сеул. "Брилянтния" му план малко куца. Но имаме почти всичко нужно. Още седмица, две и ще е зад решетките. Не трябваше да идваш! - рече Намджун.

-Аз не знаех... Съжалявам. За всичко! Какво да правя? Да се връщам ли в Тегу?

-Не! Твърде опасно е отново да се връщаш. Къде си отседнал? - пита Джин.

Шуга му обясни адреса и за хазяйна.

-По-добре се премести при нас! Този хазяйн не ми вдъхва доверие, както го описваш. Плати му там колкото трябва и кажи, че се махаш от града или нещо такова и ще дойдеш при нас.

-Добре.