Yoonmin

20.

-Гладни ли сте? - попита Намджун.

-И питаш?! - отговори Джин, след като му светнаха очите от чутото.

-Аз ще пропусна. - каза Джимин.

-Как така? Не можеш да стоиш гладен! - скара се братовчед му.

-Съгласен съм с Джин. - обади се Юнги.

-Но не съм гладен. Не се чувствам много добре. - последното изречение не искаше да го казва, но то просто се изпусна от устата му.

-Защо? Какво ти е? Болен ли си? Има ли ти нещо? Лошо ли ти е? - Юнги веднага се притесни и започна да разпитва момчето пред себе си, докато Джин проверяваше за температура.

-Оставете горкото дете, така му става по-зле. - обади се Намджун.

-Благодаря. - усмихна се Чим на помощта. - И просто ми е малко лошо. До утре ще ми мине. Бъдете спокойни.

-Сигурен? - попита Джин.

-Сигурен! И нали Юнги е с мен. - отвърна им.

-Добре, но все пак трябва да хапнеш нещо. - съобщи братовчед му.

-Добре, ще хапна само един сандвич.

Другите, макар и още притеснени, оставиха Чим с Шуга, след като се навечеряха. Двамата отидоха в бунгалото си.

-Зная, че се дразниш, но сигурен ли си, че ще ти мине. - отново попита Юнги.

-Да, Шуга хьонг! - отвърна Джимин и се преоблече, за да си легне.

Юнги също бързо се оправи и легна до Чим. Той се загледа в него и се усмихна красиво. Гледаше го и се чудеше как е възможно създание като това да стои точно до него.

Джимин не беше със затворени очи, макар и да гледаше нагоре. Той добре виждаше с периферното си зрение как Шуга го гледа, а и не беше нужно. Той го усещаше.

Джимин обърна главата си към Юнги и очите им се срещнаха. В тях се виждаше толкова много - щастие, загриженост, много искри. И всичко това можеше да се опише с една дума - любов. Дума, която може да замести толкова неща...

Разстоянието между двамата не бе много, но продължаваше да скъсява с бавно темпо, докато уснитните им не се доближиха и бавно започнаха да се движат.

Не искаха да се отделят, но трябваше да си поемат въздух.

- Обичам те, хьонг! - каза сладко Джимин.

- И аз теб! - отвърна му нежно Шуга.

Джимин се приближи до него и се сгуши в обятията му, като така накара по-големият да се усмихне широко.

-Утре се прибираме.

-Зная. Толкова е хубаво тук. Не искам да си тръгвам.

-Някой ден може отново да дойдем.

-Наистина ли? - очите на Чим светнаха.

-Разбира се. - Шуга се засмя на реакцията.

-Шуга...

-Кажи, Чими.

-С-страх ме е да летя със самолети. - очите на Чим се затвориха, спомняйки си за кратко нещо и бързо ги отвори, прогонвайки спомена но не и малките сълзи, които се заформиха в очите му.

-Спокойно, Чими. Аз ще съм с теб! Както ти беше с мен в автобуса! Сега аз ще съм с теб! Обещавам, че нищо няма да се случи! - Юнги помилва главата му и леко разрошваше косата му.

-Благодаря ти. - каза Чим преди да се отпусне и заспи в прегръдките на любимия си.