Yoonmin

11.

*Сънят на Джимин*

Мъгла, гъста мъгла...нищо не се виждаше. Ден ли беше или нощ?
Момчето тръгна напред и се блъсна в нещо бодливо...беше храст...с рози?

Тръгна напред. Имаше много храсти, високи и дълги. Едва минаваше през тях... беше като лабиринт?

-Джимин - чу се силен звук и остана кратко ехо.

-Юнги?! - попита Джимин, но от него не се чу и звук...сякаш той не можеше да говори.

-Помогни ми! Моля те!! - отново се чу...

-Как да стигна до теб? - каза, но нищо не се чу отново..

Джимин вървеше и търсеше... изход. Но само вървеше в мъглата, блъскаше се отново и отново в храстите и се опитваше да следва гласа...но изведнъж забеляза по- отблизо розите...бяха червени, но след всяка дума на Юнги те ставаха черни...красиво палшещо черни, след което бавно ставаха на пепел и прашинките изчезваха в мъглата...

Джимин така и не намери откъде или накъде да тръгне. Но не се отказа и продължи, макар, че гласа на Юнги вече изчезна. Всяка роза, до която се бе докоснал го бе наранила... Кръвата бавно се спускаше по лицето, по ръцете, по дрехите му. Обикаляше мястото и не спираше, макар че се чувстваше сякаш деня и нощта, слънцето и луната се сменят...сякаш минаваха дни.

Накрая стигна изхода, мъглата изчезна, лабиринта изчезна...Имаше слънце. Той се огледа, имаше голямо имение с красива градина...и фонтан, на който седяха Юнги и Хосок.

-Юнги? - попита Джимин, но пак нищо не излезе от устата му...

Беше като неутрален. Само гледаше как те си говорят, но не можеше да ги чуе. Заради това се приближи до тях, но те просто спряха да говорят... Усмихнаха се един на друг и се прегърнаха. Юнги не искаше да се отделя от него и се усмихваше все повече. След това Хосок целуна Юнги и бяха щастливи...

А Джимин най-сетне разбра, че обича Юнги. Не можеше повече да се самозалъгва, но ако той бе щастлив с Хоби, нямаше да му пречи, но...тъга и ревност го изпълниха...

Той се събуди, решен да разбере дали не е твърде късно...ако беше щеше да се отдръпне, за да може Юнги да бъде щастлив...

Взе си телефона и направо написа въпроса си.

Chim95: Обичаш ли го?

Yongi93: За какво говориш, Чими? За Хоби ли? Ще ти кажа всичко, но искам да се видим.

Chim95: Добре, кога?

Yongi93: Сега, заспивай. Утре ще те чакам след училище.

Chim95: Добре...Лека.

Yongi93: Лека, Чими.