11.

81 5 2
                                    

Звънеца на вратата на Джимин звънна. Той тъкмо се беше облякъл в избраното от Хоби облекло. Отиде да отвори вратата.

-Здравей, Джимини! - рече усмихнато Ян Хо и го прегърна, като той му отвърна. - Това е за теб!

Джимин се ококори от букета, който му поднесе Ян Хо и се зачерви леко.

-Благодаря! - рече Джимин и остави букета във ваза.

След това излезе и погледна Ян Хо, който също беше облечен в тесни дънки, но тъмносини и светлосиня блуза. А Ян Хо не го забеляза, защото той огледа още повече Джимин след което доближи устните си много близо до ухото му, като едва не опираха в него.

-Мм... Харесва ми много облеклото ти.

Джимин се зачерви отново, но реши да проговори.

-Е, ще тръгваме ли?

-Разбира се, секси. - намигна му и тръгнаха.

Разходиха се в парка и се забавляваха, чак на Джимин неловкостта му изчезна. Смяха се и бяха щастливи. А това не се бе случвало толкова отдавна.

-Хей, стига си бягал!

-Хвани ме, ако можеш!

И Ян Хо хвана Джимин и го целуна задълбочено. Джимин не остана по назад. Той му отвърна.

След малко се стъмни и те отидоха в дома на Джимин.

-Искаш ли да гледаме страшен филм?

-Чудесна идея.

Те се настаниха на дивана един до друг и пуснаха филма.

По едно време Джимин се стресна
толкова, че се сгуши толкова силно в Ян Хо. Тогава Ян Хо го премести в скута си и обви ръце около него.

Джимин се изненада, но му бе приятно. Ала се стресна, когато усети нещо твърдо под себе си. И тогава усети устни във врата си и леки захапвания, които бяха опияняващи, приятни. Искаше ги. Желаеше ги. Харесваха му. Искаше го. Искаше него.

Опита се да сдържи стона си, ала това само му помогна да се усили.

-Мм... Харесва ли ти? Наслаждаваш ли се на това, Джимини? - попита Ян Хо със съблазнителен глас и пъхна ръце под блузата на Джимин.

Ръцете му бяха студени, а тялото на Джимин горещо и желаещо тези халдни ръце и ласки. Ян Хо движеше бавно ръцете си по добре оформените му плочки, докато не спираше да прави смучки във врата му. А Джимин отпускаше по някой друг стон.

-Колко е приятно да чувам стонове, идващи от действията ми. Сладък звън за ушите ми. - рече Ян Хо и бутна Джимин на дивана като се настани отгоре му.

Постави целувка на устните му и съблече бързо ризата му. Направи някаколко смучки по тялото му и спусна бавно ръката си по гърдите му надолу и когато докосна крайната цел Джимин изстена силно.

-Искаш ли го, Джимини? Кажи ми.

-Аз... - Ян Хо отново го докосна и той изстена. - Да... - нов стон. - по дяволите... - нов стон - Искам те!

Само тези думи трябваше да чуе Ян Хо. И се съблече по боксерки за нула време.

-Харесва ли ти тялото ми, Джимини? - попита мазно Ян Хо. - Отговори. - казах Ян Хо, който не получи отговор и отново докосна Джимин.

-Да... - стон- тялото ти... - стон - великолепно е. - стон.

-Не, колкото твоето. - рече Ян Хо и отново направи смучки и тръгна да откопчава колона на дънките му.

Скоро и двамата останаха по боксерки и Ян Хо се намести да седне в него, от което действие Джимин изстена толкова силно.

-Ахх. Сладки стенания. Само за мен. Време е да го усилим. - рече Ян Хо и тъкмо хвана края на боксерките, когато...

Вратата се трясна силно с гръм и трясък, сякаш едва не се изкърти. И новодошлият връхлетя много бесен и ядосан. Със скоростта на светлината той стигна до Ян Хо и грабна блъскайки го в стената.

-Единствените стенания, които ще чуеш ще са твоите от болката, когато ще ти причиня! - извика Шуга и му заби юмрук. - Долен използвач! Мръсен тъпак! Безсрамник! - още един юмрук - Всяка ли вечер използваш някого за нуждите си?! Сигурни цял Сеул е минал в ръцете ти! - довърши го с още един юмрук и го ритна силно.

Ян Хо бе безсилен и зашеметен. И не можа да мръдне или говори.

Шуга отиде до Джимин и като видя  че все още е с боксерки се успокои и просто прегърна ококорения Чим. И заплака силно, едва продумвайки:

-Съжалявам.

YoonminDonde viven las historias. Descúbrelo ahora