Yoonmin

32.

-ААААААААААА! - извика Ви и се скри зад гърба на Чонкук, който изглеждаше уморен.

-Те, млъкни. Това са рекламите... за препарати. - обясни му Джимин.

-Запиши номера! Дай да поръчаме! - извика Шуга.

-За какво ти е? Чакай, колко често виждаш Джин? Да не ти е промил мозъка? - попита Джимин.

-А не. За Ви е. Това ще го накара да млъкне! - рече Шуга и погледна злобно към Техьон.

-Далече от любовта на живота ми! - каза Джонгук и прегърна Ви, така че да го пази.

-Хора, започва! - извика Джимин.

Филмът започна с най-тъмния нюанс на черното, докато рязко не изкочиха червени кървави букви, изписващи заглавието. След секунди те се размазаха и на екрана се появи малко селце. Къщите не бяха много големи, но се намираха от едно- до триетажни. Бяха изградени в основата от каменна зидария с камъни, подбрани от изток. В горната част бяха с дървени частици. А покривите от редки керемидени плочи. Всяка къща имаше добре забита и здрава метална ограда и градини пълни с цветя и зеленчуци.

Пред една заложна къща мъж, облечен в сив костюм с черни обувки, къдрава къса кафява коса и очи тъмни като черен шоколад, скриващи се леко от сянката на шапката му, подреждаше кашони.

-Добро утро, сър! - младо момче поздрави първия човек, който срещна тази сутрин.

-Добро, утро, млади ми господине! - отвърна мъжът на средна възраст. - Защо момче като вас излиза в толкова ранен час?

-Ами... исках да се поразходя на чист въздух, но... с-смята да се п-прибера. - отвърна притеснено момчето и обърна краката си обратно към вкъщи, ала щом направи първата крачка, усети друга ръка да стиска силно лакътя му, непозволявайки на момчето да се отскубне и да си тръгне. - К-какво п-правите?

-Защо така бързо реши да се прибираш? Нека те разведа из моя скромен магазин!

-Но з-заложната къща не ми изглежда скромна...

-О, това не е моето магазинче... Моето е етоо там. - посочи му с пръст.

Момчето обърна глава и погледна в най-тъмния край на улицата, където именният магазин бе покрит с много сянка и изсъхнали стари дървета, някои от които доста болни и заразени. Но нещото което уплаши момчето беше две точки, големи колкото очи, ала едното око бе червено, а другото бяло.

-АААА.... - Джонгук запуши устата на Те преди да изкрещи допълнително, защото усещаше иначе какво би могъл да стори Шуга.

-Стига Те, това дори не е страшно! - рече Джимин.

-Как да не е?! Ако видиш това няма ли да избягаш, а? - попита Те.

-Ами... То аз прекарвам всеки ден в училище с извънземното, което ми е най-добрият приятел, така че не мисля, че ще отразя. - каза Джимин, спечелвайки злобен, но смешен поглед от страна на Ви.

-Хора, млъкнете! Изпуснахме много! - рече Шуга.

-Извинявай, Юнги хьонг! - Джимин каза, но несъзнателно с много сладък глас, което накара Юнги да го целуне, защото просто не се стърпя и беше внезапен импулс.

-Сега ли намери да бъдеш толкова сладък?! Не, че не си, ама сега си още по! - рече Шуга и си гушна Джимин.

Момчето беше влязло в магазинчето, но щом прекрачи прага вратата шумно се затвори и се чу звук на камбани... Ала след малко същия звук и той не спираше. Заедно с него се чуваха и доста гласове, докато момчето не видя срещу себе си две очи - червено и бяло. Той щеше да се отдръпне, за да погледне кой... или по-точно какво стои пред него, защото единственото нещо, което виждаше осен цветните очите, беше мъжът със сивия костюм, който държеше брадва, от коята се стичаха пресни червени капки кръв. А усмивката му бе неописуемо зловеща...

-А хора, не! Няма да издържа! Отказвам се! - каза Ви, почти разплакал се.

-Нима моят любим, обчилив Техьонги се отказва? - попита Чонкук.

-Отказвам се! Отказвам се! Обещавам без повече страшни филми! - каза Ви и прегърна гаджето си.

-Радвам се, че го осъзна! - рече Куки и целуна Техьон.

-Хей, той да не заспа? - попита Ви, виждайки как краката на Джимин са на земята, а главата му е в скута на Шуга.

-Да... Вие тръгвате ли или ще останете? -попита Юнги.

-Не, тръгваме. Качете се горе да се наспите! - отвърнаха момчетата, казаха "чао" и тръгнаха.

-О, какво да те правя теб? Накрая ще излезе, че спиш повече от мен! - рече Шуга и вдигна Джимин на ръце качвайки се към спалнята.

Остави го на леглото и се шмугна при него. След секунди Шуга прегърна Джимин, който от своя страна се приближи, колкото може повече до хьонга си. Скоро и Шуга се унесе в сън.